И Пит им разказа всичко. Двамата учени си водеха бележки, а Денвър го гледаше над включения магнетофон. От време на време някой от мъжете го прекъсваше с въпрос, на който Пит отговаряше възможно най-изчерпателно. Пропусна да спомене единствено за Самър и излъга, че скрил в дланта си ножа, преди хората на Делфи да го вържат за стола.
Хънтър махна целофана от пакет цигари и го смачка в пепелника.
— Какво представлява този тип Делфи? Засега устният контакт на Пит с този човек е единствената връзка, която имаме с някого, свързан, ако изобщо е свързан, с Водовъртежа.
Доктор Крайслър попита:
— Можете ли да ни опишете подробно как изглежда този мъж?
— Висок е над два метра, с правилни за ръста си пропорции. Колкото до теглото, не мога да го определя на такъв огромен човек. Има прорязано от бръчки лице с тежки черти, прошарена коса и — което, разбира се е най-поразителното — жълти очи.
Крайслър се намръщи.
— Жълти ли?
— Да, дори златисти.
— Не е възможно — каза Крайслър. — Албиносите може и да имат розови очи с лек оранжев оттенък. На някои болни хора цветът на очите също може да се промени до сиво-жълтеникав. Но ярко златно? Доста невероятно. Просто ирисът на окото не съдържа точната пигментация за такова оцветяване.
Доктор Йорк извади лула от джоба си и разсеяно я завъртя между пръстите си.
— Много е странно, че описвате гигант с жълти очи. Защото такъв човек наистина съществува.
— Оракулът от Сдружението на медиумите — вметна тихо Крайслър. — Ами да, разбира се — доктор Фредерик Моран!
— Нищо не ми говори това име — каза Хънтър.
— Фредерик Моран беше един от най-великите класически антрополози на века. Той поддържаше теорията, че човешкият ум може да бъде критичен фактор във възможното изчезване на човека.
Йорк кимна и добави:
— Много надарен, но ексцентричен човек. Изчезна в морето преди близо трийсет години.
— Делфийският оракул — каза Пит към никого определено.
Денвър веднага схвана връзката.
— Точно така. Делфи се е наричало мястото на оракул в древна Гърция.
— Не е възможно — възрази Крайслър. — Човекът е мъртъв.
— Наистина ли? — попита Пит. — А може би е намерил своя Каноли.
— Звучи ми като хавайски шангри-ла7 — отбеляза Хънтър.
— Може би е точно това — отвърна Пит и разказа накратко за разговора си с Джордж Папаалоа в Музея на полинезийската етнология и естествена история.
— Все още ми е трудно да повярвам — намеси се Йорк, — че човек на нивото на доктор Моран може просто да изчезне от поглед в продължение на три десетилетия и изведнъж да се появи отново като убиец и похитител.
— Въпросният Делфи каза ли нещо друго, което може да го свърже с доктор Моран? — поинтересува се Крайслър.
Пит се усмихна.
— Той намекна, че интелигентността ми била далеч под нивото на някои си Лавела и Робълман, които и да са те.
Крайслър и Йорк си размениха погледи.
— Интересно — каза Йорк. — Лавела беше физик, който се беше специализирал в хидрологията.
— А Робълман беше известен хирург — добави Крайслър и закова поглед в Пит с широко отворени очи. — Преди да умре, той експериментира механична хрилна система, която да позволява на хората да поемат кислород от водата.
Крайслър замълча, стана и отиде до хладилния шкаф да си налее вода в картонена чаша, после се върна на мястото си и пресуши чашата си, преди да продължи:
— Както вероятно всички знаем, първостепенната функция на дихателната система е да получава необходимото количество кислород за тялото и да изхвърля въглероден двуокис. При животните и хората белите дробове висят свободно в гръдния кош и трябва да се пълнят и изпразват посредством диафрагмата и въздушното налягане. Веднъж влезе ли въздух в дробовете, той се абсорбира в обвивката и оттам в кръвния поток. От друга страна, рибите получават кислорода си и после изхвърлят въглеродния двуокис през мека съдова тъкан, съдържаща множество мънички нишки. Средството, което по общо мнение Робълман е създал, е било комбинация от хрилен бял дроб, който хирургически се прикрепва за гръдния кош със свързващи тръбички за пренасяне на кислорода.
— Звучи невероятно — възкликна Хънтър.
— Да, невероятно е — каза Пит, — но това обяснява защо никой от мъжете, които се качиха на борда на „Марта Ан“, не носеше водолазна екипировка.
— Такъв механизъм — добави Крайслър — едва ли ще позволи на човек да остане под водата повече от половин час.
Денвър заклати глава от почуда.
— Половин час може и да не изглежда много време, но пък е къде-къде повече за предпочитане пред това да влачиш използваната днес тежка екипировка.
— Господа, знаете ли какво е станало с Лавела и Робълман? — попита Хънтър.
Крайслър сви рамене.
— Те отдавна са мъртви.
Хънтър вдигна телефонната слушалка.
— Секция „Данни“? Тук адмирал Хънтър. Искам подробности за смъртта на двама учени — Лавела и Робълман. Предайте ми ги веднага щом ги съберете. Е, това поне е началото. — Той се обърна към мъжете в стаята. — Доктор Йорк, как ще опишете морската геология в района на Водовъртежа?
Йорк отвори куфарчето си и постави няколко морски карти на масата пред себе си.
