— Не, призори докарахме по въздуха екипаж — отвърна Хънтър. — И с това се справихме чудесно. Хеликоптерът пристигнал точно навреме, за да види как „Марта Ан“ се врязва в една рибарска лодка. Хората от екипажа успели да извадят лодкаря от водата минути преди акулите да се нахвърлят върху него. Бил е на косъм от смъртта.
— Сега, след като „Марта Ан“ е на път за дома, какво ще стане със „Старбък“?
— Отписваме я — отвърна бездушно Хънтър. — Такива са нарежданията от Пентагона. Началниците на щабовете потвърдиха решението им. По-добре да я осакатим час по-скоро, за да не могат ракетите й да бъдат изстреляни, а по-късно ще я извадим.
— И как смятате да я „осакатите“?
— Утре в пет часа сутринта фрегатата „Монитор“ ще изстреля ракета „Хиперион“ по посока на мястото, където вие открихте „Старбък“. Ударът вследствие на детонацията на бойната глава заедно с водното налягане, ще срути и наводни всеки въздушен джоб вътре в подводния хълм, а наред с това ще разруши и подводницата.
— Мощност, много по-голяма от необходимата — смотолеви Пит.
— Така е. Направих предложение да се върнем с ударна група от „тюлени“ и да превземем подводницата, но то беше отхвърлено. По-добре да сме били предпазливи, отколкото после да сме съжалявали, тъй заключи големият шеф. От Пентагона се опасяват, че ако Делфи е изчислил последователността на изстрелването, като едното нищо той ще може да изравни със земята трийсет града някъде в света.
— Това е изключително сложна процедура. Делфи ще трябва да програмира наново техните насочващи системи за управление за улучване на цели извън Русия.
— Няма значение дали той може да изпрати бойни глави. Началниците на щабовете се страхуват, че той ще научи как да го прави.
— Не съм съгласен. Щом Делфи е седял върху трийсет ядрени ракети в продължение на шест месеца, без да допусне някой да узнае за тях или ако само е заплашвал, че ще ги използва, очевидно е, че не е правил такива изчисления.
— Вероятно сте прав, но това не променя нищо. Спуснати са ми заповеди и смятам да ги изпълня.
Пит го изгледа продължително.
— Вашите началници знаят ли за отвличането на Ейдриън?
Хънтър поклати бавно глава.
— Аз не смесвам служебните си задължения с личните си проблеми.
— Ако тя и Делфи са все още на острова и могат да бъдат открити преди утре сутринта…
— Схващам накъде върви мисълта ви. Залавяме Делфи и критичното положение приключва. Добър сценарий, но няма да се използва. За съжаление те и двамата са в подводния хълм.
— Не го знаете със сигурност.
— Хората ми проучиха основно всички лицензирани частни самолети на островите. Попаднаха на един реактивен водосамолет, регистриран на името на нашите приятели „Писиз металс къмпани“. Група от охранители обкръжиха дока, където бил държан, но твърде късно. Според очевидци два часа преди това един мъж гигант и тъмнокоса жена се качили на борда му и той излетял. Тогава ние го прехванахме чрез сателитното разузнаване и го проследихме до целта му — „Старбък“.
— В такъв случай трябва да предположим, че Ейдриън е с него в хълма.
Хънтър кимна, без да отговори.
Пит издърпа един стол от другата страна на бюрото на Хънтър.
— Отписването на „Старбък“ и околната й среда ще бъде сериозна грешка. Ние не знаем нищо за Делфи и неговия план. Той може да има и други бази, пръснати по земното кълбо. Не знаем дали е параван на някое чуждо правителство, дали екипажът на подводницата е все още жив и се намира също на хълма. Дайте ми една солидна причина, поради която трябва да седим като зомбита, докато една група интелектуалци край заседателна зала на хиляди километри оттук диктува действията ни на базата само на някакви откъслечни сведения, излезли от процесора за данни. Аз настоявам ние да…
— Достатъчно! — прекъсна го Хънтър с властен глас. — Аз ще направя това, което ми е наредено, както и вие.
— Не, без мене! — отвърна Пит със спокоен глас. — Аз отказвам да бездействам, докато се върши ужасяваща грешка.
През трийсетгодишната служба на Хънтър във военноморските сили никой подчинен не се бе осмелявал да не изпълни негова заповед. Затова сега той се стъписа и не знаеше как да реагира.
— Мога да ви затворя, докато ви мине ядът. — Това беше единственият му отговор.
— Само опитайте — рече студено Пит. — Аз съм прав, а вие нямате солидни аргументи. Ако елиминираме Моран или Делфи, или както там му е името, и изчезне още един кораб, ние ще продължим да се чудим. А ако продължат да изчезват още кораби през следващите няколко години, ще се наложи да започваме от нулата. И няма да ни остане нищо, въз основа на което да продължим, освен глождещото предположение, че сме се провалили.
