— Съвсем не. Смятам да го направя така, че да не поражда съмнения. Полицията просто ще предположи, че сте се бръснали с електрическа самобръсначка, докато сте си взимали вана. Глупава постъпка — това всеки ще признае. Самобръсначката се е изплъзнала от ръцете ви и е паднала във водата. В резултат вие сте загубили съзнание, главата ви се е плъзнала под водата и вие сте се удавили. Следователите ще докладват случая като злополучна смърт и защо не? Името ви ще бъде отпечатано в колонката за жалейки във вестниците и след време Дърк Пит ще се превърне в далечен спомен за близките му.
— Откровено казано, удивен съм, че заслужавам всички тези усилия.
— Подходящ край за човек, който е стигнал прекалено близо до осуетяването на начинание, брилянтно замислено и изпълнявано от трийсет години насам.
— Спестете ми егото — изръмжа Пит. — Ами Ейдриън? Ще изглежда смешно, че и двамата сме се бръснали заедно във ваната.
— Не се безпокойте. Госпожица Хънтър няма да пострада. Нея ще я взема като заложничка. Адмирал Хънтър ще си помисли доста, преди да продължи претърсването на Тихоокеанския водовъртеж.
— Това няма да спре Хънтър за повече от две минути. Дългът взима връх над семейството според неговите разбирания. Просто си губите времето. Затова по-добре я пуснете.
— Аз също съм дисциплиниран човек — каза Делфи. — Никога не съм се отклонявал от начертаните си планове. Целите ми са елементарни. Просто искам да бъда освободен от разрушителните замисли на комунистическите страни и империалистическите подбуди на Съединените щати. Смятам да оцелея.
Нужно ми е време, помисли си Пит. Той трябваше да поддържа разговор с гиганта. Само още няколко минути и хората на Хънтър щяха да се появят на вратата. Разговорът беше единственото му оръжие.
— Вие сте луд — каза Пит студено. — Извършвате масово убийство от десетки години в името на оцеляването. Спестете ми старите и изтъркани фрази за комунизма и империализма. Вие не сте нищо друго, освен анахронист, Делфи. Хора от вашия тип излязоха от мода още с Карл Маркс — хора със зализани коси и камшици за файтони. Вие сте погребан от половин век насам и не го знаете.
Спокойствието на Делфи се пропука леко в краищата; неестествена червенина изби по широките му бузи, но след миг той се овладя.
— Философското безпристрастие е за невежите, майоре. След няколко минути дразнещото ви безпокойство няма да е повече и мое. — Той кимна и един от охранителите му влезе в банята, за да напълни ваната. Пит се опита да раздвижи ръцете си. Въпреки че въжето беше омотано около китките му няколко пъти, то пак беше достатъчно хлабаво — за да не оставя издайнически следи върху кожата му.
После изведнъж Пит реши, че сетивата му го мамят; започна да го обгръща мирис на пот, смесен с аромата на плумерия. Знаеше, че е невъзможно и въпреки това заподозря, че тя е наблизо. Самър беше в стаята.
Делфи безмълвно посочи Ейдриън и мъжът, който беше вързал Пит, извади малка кутия от джоба си, сложи игла в спринцовката, повдигна подгъва на късата рокля на Ейдриън и най-безцеремонно заби иглата в единия от заоблените бутове на младата жена. Тя се размърда леко, въздъхна, намръщи се и само след секунди потъна в сън, граничещ с кома. Помощникът на Делфи бързо прибра спринцовката в кутийката, пъхна я обратно в джоба си и зачака нови заповеди от господаря си.
— Опасявам се, че трябва вече да се сбогуваме — рече Делфи.
— Нима ще си тръгнете преди главното събитие?
— Нищо интересно не ме очаква повече.
— Никога няма да можете да я изведете от сградата.
— Имаме кола, която чака в подземния паркинг — отвърна самонадеяно Делфи, после отиде до вратата, открехна я и надникна в коридора.
Междувременно Пит извика след него.
— Още един последен въпрос, Делфи.
Гигантът се спря, обърна се и погледна кръвнишки Пит.
— Кое е момичето, което се представи с името Самър?
Делфи се захили лукаво.
— Самър е моя дъщеря. — Той му помаха и додаде: — Сбогом, майоре.
Пит отчаяно опита за последен път.
— Предайте моите поздрави на бандата от Каноли.
Погледът на Делфи се втвърди. Като че ли известно съмнение обхвана за миг съзнанието му, но бързо се разсея, когато погледна отново Пит.
— Сбогом — повтори той и се измъкна в коридора като сянка.
Пит беше успял да забави Делфи и да предотврати отвличането на Ейдриън. Както седеше на стола, измъчвайки се вътрешно, мъжът в банята излезе оттам, кимна и пак влезе. Другият мъж остави пистолета си на близкия стол и се приближи до Пит. Кръглото му, невзрачно лице не издаваше никакъв признак на садизъм.
Пит видя ръката, която замахна, но беше късно да се превие на две. Успя само да наведе главата си. Юмрукът на охранителя се стовари с всичка сила върху темето му, изхвърли го от стола и го запрати на пода до завесата на балкона.
