— Мозайката започва да се подрежда — смотолеви под носа си Йорк. — Да, за бога, всичко си идва на мястото. — Той се облегна назад и се загледа в тавана, сякаш изпадна в съзерцание. — Много от тихоокеанските острови, където са живели местни хора, са прорязани от кухини. Те са се използвали предимно с религиозна цел — като погребални пещери, храмове, култови помещения и тем подобни. Тъй че, ако дъното на Тихоокеанския водовъртеж е било вулкан, изчезнал при разрушително изригване, очевидно е, че никоя от местните цивилизации не е останала. Но ако островът е пропаднал под повърхността при движение на фрактурата Фулъртън, вероятността много от пещерите да са се запазили е голяма.
— Какво искате да кажете с това? — попита нетърпеливо Хънтър.
— Областта на доктор Лавела е била хидрологията. А хидрологията, господа, е наука за водите в земната повърхност, в атмосферата и под земята. Казано накратко, доктор Лавела е бил един от малцината в Западния свят, който е създал система за осушаване на подводни пещери.
Уморените очи на Хънтър се задържаха в Йорк, но докторът не продължи с поясненията си. Хънтър тропна с кокалчетата на ръката си по масата и стана от мястото си.
— Доктор Йорк, доктор Крайслър, вие много ни помогнахте. Военноморският флот ви е задължен… А сега, моля да ни извините…
Двамата цивилни се ръкуваха с останалите за довиждане и си тръгнаха. Пит се изправи на крака и тръгна бавно към голямата карта в другия край на дългата зала.
Денвър се отпусна на стола си.
— Сега поне знаем срещу кого сме.
— Аз обаче се питам — заговори Пит тихо, загледан в червеното кръгче в средата на картата — дали наистина знаем.
Четири часа по-късно Пит се освободи от прегръдката на сладкия си сън и отвори очи. След малко фокусира поглед в два прави кафяви пръта точно пред лицето му. Замъгленото му съзнание се избистри в мига, в който разпозна в тях чифт стройни, почернели от слънцето женски крака. Той протегна ръка и плъзна нагоре опакото на пръста си по единия, обут с найлонов чорап прасец.
— Престани! — извика младата жена. По хубавото й лице се изписа лека изненада. Имаше пищно тяло, стегнато в елегантната униформа на военноморски офицер.
— Извинявай, сигурно сънувах — усмихна се Пит.
Лицето й пламна от притеснение и тя несъзнателно издърпа надолу полата си и свенливо заби поглед в пода.
— Не исках да те будя. Мислех, че си станал вече и ти донесох кафе. — Очите й се усмихваха приветливо. — Но виждам, че май нямаш нужда.
Пит я проследи с поглед, докато жената излизаше от стаята с гъвкава походка. После седна на кожения диван, протегна се и огледа кабинета на адмирала.
По всичко личеше, че Хънтър е много зает човек. По бюрото му и по пода бяха разхвърляни морски карти и книжа, а големият пепелник преливаше от угарки. Пит заопипва джобовете си за цигарите си, но не ги намери. Примири се, че ги е загубил и се пресегна за чашата с кафе. То беше горещо, но горчивият му вкус възстанови притъпените му сетива. В този момент Хънтър влезе забързан в стаята.
— Извинявайте, че не ви оставих да си поспите повече, но направихме пробив.
— Сигурно сте открили предавателя на Делфи.
Веждите на Хънтър се повдигнаха с милиметър нагоре.
— Много бързо ви щрака умът за човек, току-що събудил се от здрав сън.
Пит сви рамене.
— Беше логично предположение.
— На разузнавателния самолет му бяха нужни цели два часа, за да го открие — продължи Хънтър. — Не може да се скрие лесно антенна мачта, висока деветдесет метра.
— Къде е поставена?
— В най-отдалечения край на остров Мауи, в старо изоставено армейско съоръжение, строено през Втората световна война за брегова отбранителна артилерия. Поразровихме се в архивите. Собствеността е била продадена преди години на…
— „Писиз металс къмпани“ — прекъсна го Пит.
Хънтър се намръщи престорено.
— И това ли е логическо предположение?
Пит кимна.
— Знаете ли — продължи захилен Хънтър, — че утре сутринта, някъде по това време, „Марта Ан“ ще влезе в пристанището на Хонолулу.
Пит не скри изненадата си.
— Как е възможно?
— Минути след като вие отлепихте от летателната площадка хеликоптера с екипажа — отвърна Хънтър, — ние програмирахме компютрите да върнат кораба обратно на Хаваите.
— Колко му е да бъдат счупени няколко измервателни уреда и срязана някоя и друга жица? — отбеляза Пит. — Хората на Делфи като нищо са могли да спрат машините или да извадят от строя съоръженията за управление.
— Мислете си каквото искате — отвърна Хънтър, — но при проектирането на основната командна система на „Марта Ан“ е взето предвид именно това. По време на тайни спасителни операции ние работим под постоянната заплаха, че можем да бъдем спрени и арестувани от някое чуждо правителство. Машинното отделение и навигационните уреди се затварят херметически със стоманени врати чрез електронна команда и са нужни най-малко десет часа, докато се проникне до тях. Междувременно корабът ще е навлязъл благополучно в международни води и ще е готов да извади корабните останки някой друг ден.
— И без екипаж ли плава?
