Прайър седна и тогава се изправи Флин. Преди адвокатът да започне разпита, нещо отвлече вниманието на Кейн. Погледна наляво да види какво го е разсеяло. Вратите на съдебната зала бяха отворени и вътре влязоха двама следователи от полицията. Единият беше Майк Андерсън, все още с гипсирана ръка. Другият беше по-възрастен мъж с прошарена и пригладена назад коса — вероятно партньорът му. И двамата останаха в дъното на залата.
Кейн отново насочи поглед към Флин и се замисли за ножовете си. Представи си адвоката, вързан на някое закътано място далече от тук. Някъде, където можеше да го остави да крещи. Представи си как избира нож. Как оставя Флин да го наблюдава, докато избира. Как после се приближава до вързания адвокат. Кейн щеше да го реже цяла вечност. Бавното проникване на стоманата в плътта беше опияняващо.
Той тръсна глава, за да прогони фантазията. Още не беше приключил работата си тук. Ни най-малко.
Флин се приближи към Прайър и му подаде подвързан документ. Прокурорът го разлисти. Кейн го чу ясно дори от ложата на журито.
— Как се сдобихте с това? — попита той.
— С позволение на полицията. Никой не го е спрял. А Торес е федерален агент. Разполагал е с вероятен мотив. Няма нужда от заповед, ако никой не възразява — отговори Флин.
Кейн се опита да чуе отговора на Прайър, но не успя. Двамата мъже се приближиха до съдията. Видя ги да спорят. След няколко минути съдия Форд се произнесе:
— След като не е имало възражение от полицията, която е осигурила достъп, ще го допусна.
Почти ми домъчня за ченгето в къщата на Соломон. Ако знаеше, че от ФБР ще провеждат анализ, можеше и да възрази. Можеше дори да арестува Харпър и Торес. Само че не беше обърнал внимание. Никакви възражения. Никакви проблеми. Хари допусна представения от мен доклад като доказателство.
А колко ми беше нужен!
Колко беше нужен на Боби. Ако не успеех да издействам обявяването на процеса за невалиден, трябваше да убедя поне няколко заседатели да гласуват в наша полза.
Взех копие от доклада. Все едно се вкопчвах в спасителен пояс.
— Господин Уилямс, на видеото не виждате лицето на Боби Соломон, нали? — попитах.
— Не цялото. Виждат се част от очилата му, малко от устата и брадичката. Качулката е придърпана ниско и скрива почти цялото му лице. Но си личи, че е той — отговори Уилямс.
След края на разпита си Прайър беше превъртял назад видеото и го беше спрял на фигурата на прага.
— Човекът на това видео държи електронно устройство. Можете ли да ни кажете какво е?
— Прилича на айпод — отговори Уилямс.
— Напомнете на журито в колко часа е записано видеото.
— Малко след девет в нощта на убийствата.
Показах на екрана снимка от местопрестъплението. Изглед от входното антре. Стълбището отпред, масичката отляво, върху която имаше телефон, интернет рутер и ваза. Подадох на Уилямс доклада, изготвен от Торес, и го подхванах:
— Господин Уилямс, докладът пред вас е изготвен по-рано днес от специален агент Торес от ФБР. Той съдържа анализ на рутера от тази снимка. Вие изследвахте ли рутера?
— Не, не съм.
— Агент Торес успя с помощта на интерфейс да извлече история на данните от паметта на рутера. Ще видите разбивката на четвърта страница. Погледнете, моля.
Уилямс отгърна листовете и започна да чете. Дадох му трийсет секунди. Той приключи и остана на мястото си с недоумяващо изражение.
— Обвиняемият казва на полицията, че се е прибрал към полунощ. Погледнете записа по средата на четвърта страница — под номер осемнайсет. Прочетете го, моля.
— Пише: „връзка в нула-нула часа и три минути с айпода на Боби“ — прочете Уилямс.
— Погледнете и записа под номер седемнайсет, който е от по-рано.
— Пише: „несвързано устройство — неразрешена връзка в девет часа и две минути“.
Грабнах дистанционното и показах на екрана фигурата с качулка пред входната врата.
— Основателно ли е да допуснем, че устройството, което виждаме на този стоп кадър, е онова, което се е опитало да установи връзка с рутера в дома на обвиняемия?
— Не мога да го твърдя със сигурност — отговори той.
— Разбира се, че не можете. Но би било озадачаващо съвпадение, ако не е било това устройство — логично е, нали?
Уилямс преглътна и отговори:
— Логично е.
— Защото, ако някой се е облякъл като Боби Соломон, за да проникне в къщата, той явно е знаел, че Боби си носи айпод. И ще има основателна причина да крие лицето си от камерата, нали?
— Не знам. Може би — каза Уилямс.
— Може би, наистина. И ако този човек е получил достъп до къщата, той би могъл просто да изключи камерата, нали? Така тя няма да заснеме никой друг, който влиза в къщата — отбелязах.
— Би могъл да го направи, но няма доказателства, че е станало така — отговори Уилямс.
— Нима?
Той замълча, замисли се.
— Да — потвърди.
— Добре, искам да покажем на съдебните заседатели видеото от момента, когато полицията пристига и влиза в къщата.
Уилямс изруга беззвучно и каза:
— Няма такова видео. Видеоматериалът, на който се вижда как обвиняемият влиза в къщата, е последният, записан от устройството.
