Чух далечни сирени, но приближаваха.
— Добре съм, Хари.
— Слава богу. Напомни ми повече никога да не се возя с Харпър. Мислех, че ще получа инфаркт — каза той.
— Дилейни ще се обади на управлението в Роуд Айланд — осведоми ме Харпър. — Банкнотата те е натопил. Ще изясним цялата работа.
Знаех колко убедителна умее да бъде Дилейни.
— Андерсън и Грейнджър, те…?
— Няма да ги бъде — каза Харпър.
Кимнах, затворих очи, усетих вкуса на кръв в устата си и преглътнах. Очертаваше се дълга нощ.
2:17 ч.
Кейн лежеше в леглото и зяпаше тавана. Беше превъзбуден, и дума не можеше да става за сън. Никога не беше изпълнявал две мисии едновременно. Опасността беше голяма, но Кейн реши да рискува, защото краят наближаваше. Цял живот се беше чувствал неуязвим. Беше специален. Точно както го уверяваше майка му.
На стълбищната площадка явно имаше стар часовник. Кейн го чуваше как тихо тиктака. В тъмната притихнала стая посред нощ всички звуци се усилваха осезаемо. Изви глава и погледна дигиталния часовник върху нощното шкафче.
2:19 ч.
Въздъхна. Нямаше смисъл да се мъчи да заспи. Отметна завивките, стъпи на пода. Раната на крака му заздравяваше добре. Беше сменил превръзката, преди да си легне. Не гноеше, не миришеше, не беше подута около разреза.
Разкърши гръб, протегна пръсти към тавана и се прозя. В този момент чу нещо и застина. Часовникът тиктакаше някъде в коридора, но сега Кейн долови и някакво движение. Стъпки по стълбите. Много. Стана безшумно от леглото. Обу си панталона и чорапите.
Докато си връзваше връзките, чу как подът проскърца. Веднъж. Два пъти. Три пъти. Имаше разхлабена дъска на втория или третия ред в коридора. Още предишния ден беше забелязал. Бавно се изправи и долепи око към шпионката на вратата.
Пред стаята му имаше четирима мъже от спецчастите в пълно бойно снаряжение. С черни бронежилетки. Якета, ръкавици, каски с камери отстрани, всеки въоръжен с автомат. Кейн се отдръпна от вратата, долепи гръб до стената и се помъчи да овладее дишането си. Бяха го намерили. След толкова много години най-накрая го бяха надушили. В известен смисъл изпита гордост. Най-сетне беше получил признанието на ФБР. Надяваше се поне един агент да проумее методите му, да вникне в стореното от него.
Дигиталният часовник върху нощното шкафче показваше 2:23 ч.
Пое си дълбоко въздух, издиша и хукна. Беше вече на покрива, когато чу как вратата се нацепва, спецчастите нахлуват и крещят „Лягай на пода!“.
Погледнах си часовника.
2:00 ч.
Зъзнех отзад в щабната кола на ФБР, която беше възголям микробус със стоманена врата и компютърни екрани от едната страна.
Седях срещу тях и духах кафето си, от което се издигаше пара. Бях обхванал с длани чашата да се топля. През последните петнайсет часа не бях поглъщал нищо освен кафе и морфин. И двете ги биваше, но засега морфинът водеше по точки. Усещах се леко замаян, но болката беше утихнала. Вечерта не се оказа толкова тежка, колкото очаквах. Освободиха ме след четири часа в полицейското управление. Съдия от Върховния съд на щата Ню Йорк, един бивш агент на ФБР и настоящ частен детектив и един главен анализатор на Бюрото подкрепиха моята версия за случилото се, иначе най-малко два дни нямаше да си подам носа от някоя килия. Накрая Харпър оправи всичко. Не само беше приела обаждането ми, но и го беше записала.
След няма и час от Вътрешния отдел се присъединиха към разследването, а имаха километрични досиета за Андерсън и Грейнджър. За нула време проследиха телефонните им разговори, гласовата поща, есемесите и съобщенията по Уатсъп. Всичко се изясни. Двамата се бяха паникьосали, че ако съм застрашен да остана до живот зад решетките заради убийството на Арнолд, ще се опитам да ги изоблича, за да намаля наказанието си. В света на корумпираните ченгета, на мафията и на всяка операция, свързана с организираната престъпност, арестът е най-сигурният начин да умреш.
Не го виждах за пръв път.
Планът беше да ме убият, после Андерсън да вземе малкия пистолет и да застреля Валаскес в тила. Щяха да обвинят чуждия полицай, че не ме е претърсил. Всичко фигурираше в разговорите и съобщенията помежду им. Не бяха имали време да изхвърлят предплатените мобилни, които използваха.
Андерсън и Грейнджър бяха действали светкавично, когато научили, че в участъка в Роуд Айланд имат улики срещу мен. Чудех се дали Банкнотата е очаквал двамата да се опитат да ме убият. Не се връзваше с начина му на действие. Той целеше хаотичен публичен процес. Едва ли искаше да ми пуснат куршум в главата на задната седалка на полицейска кола.
Първоначалната експертиза беше готова три часа по-късно и потвърди, че Валаскес е застрелян от човек извън автомобила с оръжието на Грейнджър. По ръцете на Грейнджър имаше барутен нагар, по моите — не.
Трябваше да се върна да дам пълни показания пред Вътрешния отдел, за да връхлетят като торнадо в отдел „Убийства“, но засега ме освободиха, след като ме прегледа лекар и ми даде още обезболяващи.
