Докато приключа, с Харпър имахме един куп пропуснати обаждания от Дилейни. Харпър й звънна и двамата се запътихме към Федерал Плаза. Дилейни попита дали и Хари ще дойде. ФБР бяха постигнали напредък, щяха да имат нужда от федерална съдебна заповед за обиск и от помощта на Хари, за да я получат.
Това се случи часове по-рано. В момента зъзнех отзад в микробуса, паркиран на шосето за хотел „Грейдис Ин“. Задните врати се отвориха и Харпър влезе, следвана от Джун, съдебната стенографка. Тя беше на петдесет и няколко, носеше украсена с мъниста блуза, плътна пола и дебело вълнено палто. Мъкнеше в сак стенографската си машина, а ако съдех по изражението й, също и огромно недоволство, че са я измъкнали от леглото в два през нощта.
— Прайър е тук. Видях го да пристига — осведоми ме Хари.
Кимнах, отпих от кафето си. Хари извади плоско шишенце и го надигна. Всички си имаме начини да се топлим. Джун седна до Хари, отвори сака и нагласи машината в скута си.
Прайър се качи в микробуса, следван от Дилейни. Седнаха на сгъваемите седалки отстрани. Бусът беше огромен, имаше предостатъчно място за още четири-пет души, стига да не забравят да наведат глава, като се качват. Дилейни се настани на въртящия се стол срещу мониторите. Сложи си слушалки с микрофон и нареди:
— Екип „Фокс“, готови за действие.
— Нещо против да ми обясните какво става тук? — попита Прайър.
— Готова ли си да протоколираш, Джун? — попита Хари.
Тя стисна устни, но ожесточението, с което натискаше клавишите на стенографската си машина, отговори на въпроса му.
— Господин Прайър, водим протокол по делото „Народът срещу Соломон“. Исках да сте тук, защото ще упълномощя силите на реда да предприемат действия срещу съдебен заседател в този процес. Според закона изолираното жури се намира под мое разпореждане до произнасянето на присъда. И тъй като все още нямаме присъда, ако се налага правоохранителните органи да разговарят със съдебен заседател, трябва да имат моето разрешение. Исках вие и господин Флин да присъствате, в случай че имате възражения, и да бъдете свидетели, ако тази операция се проведе. Намираме се тук по молба на ФБР в името на безопасността на съдебните заседатели. Положението е нестабилно и ФБР не разполага с време да пътува до съда. Трябва да получат разрешение за операцията на място. Ясно ли е?
— Не. Какво става? — попита Прайър.
— Банкнотата. Наистина е член на журито — обясних.
Главата на Прайър отекна силно, когато се удари в тавана на микробуса. Беше роден прокурор, а прокурорите излагат аргументите си на крак. Седна и потърка темето си.
— Това е само димна завеса. Ако позволите такава намеса в работата на журито, внушавате доверие в аргументите на защитата. На практика заявявате, че защитата има право. Не може да го направите, Ваша чест — каза Прайър.
— Мога, господин Прайър. Ще поискате ли да обявим процеса за невалиден? — попита Хари.
Това затвори устата на Прайър. Знаеше, че доводите му са силни. Трябваше да прецени дали събитията ще наклонят везните в моя полза.
— Ще дам мнение относно съдебния процес утре сутрин, Ваша чест, ако не възразявате — отговори Прайър предпазливо.
— Добре. А сега въз основа на информацията, която ми предостави специален агент Дилейни, давам разрешение за ареста на съдебния заседател Алек Уин — каза Хари. — Имаме причина да смятаме, че Уин е серийният убиец, наричан Банкнотата, който уличава невинни хора за извършените от него убийства, като оставя на местопрестъпленията банкноти от един долар, свързващи въпросните хора с убийствата. След това Банкнотата убива потенциален съдебен заседател и открадва самоличността му, за да осигури осъдителна присъда по време на процеса срещу въпросния невинен човек. Агент Дилейни ми представи тази вечер следните убедителни доказателства.
Вече знаех какви са доказателствата. Дилейни ги обсъди с мен и Харпър в сградата на ФБР. Всичко пасваше.
Хари продължи за протокола:
— Дадох разрешение криминалистите да изследват бележниците на съдебните заседатели, които иззех след освобождаването на Спенсър Колбърт. Бележниците са предадени на ФБР с мое позволение и според клетвените показания на агент Дилейни първият бележник, който ще бъде изследван, е на Алек Уин. Тя потвърди, че бележникът е избран за изследване въз основа на улики относно вероятен мотив за престъпление, предоставени от адвокат Еди Флин.
Прайър впери поглед в мен, после отново в Хари. Кипеше от гняв.
— За протокола: господин Флин, какви улики предоставихте на агент Дилейни?
— Предадох й съдържанието на телефонен разговор, който проведох с Арнолд Новослик, консултант на защитата по избора на съдебно жури. Той е забелязал подозрително поведение от страна на този заседател…
— Възразявам! — провикна се Прайър. — Какво подозрително поведение?
— Забелязал е промяна в изражението на лицето му. Едно от нещата, по които Арнолд беше специалист, беше езикът на тялото. Беше преценил въпросното поведение като достатъчно необичайно, за да ме осведоми.
