— Само толкова?! Ще разрешите ареста на съдебен заседател въз основа на неясни показания за някакво си изражение? — попита Прайър.
Отрано започваше да атакува. Ако операцията се провалеше, Прайър искаше възраженията му да фигурират в протокола.
— Не — отговори Дилейни. — Пръстовите отпечатъци от бележника на Алек Уин са убедителни. Съвпадат с тези на заподозрян от националната база данни на име Джошуа Кейн. Подробностите, с които разполагаме, са съвсем оскъдни. Неизвестни място и дата на раждане, неизвестен настоящ адрес. Знаем, че го издирват във връзка с тройно убийство и палеж. Не разполагаме с повече подробности за тези престъпления, освен че са се случили във Вирджиния. Изискахме да ни изпратят досието от полицейското управление в Уилямсбърг. Отправихме искането преди два часа и го повторихме няколко пъти. Скоро очакваме материалите и снимка на Кейн.
Хари кимна.
— Въз основа на разпознаването по пръстови отпечатъци и евентуалната връзка на Банкнотата със съдебното дело разрешавам ареста на съдебния заседател Алек Уин. Някакви възражения? — попита Хари.
— Нямам — отговорих.
— Аз имам и искам възражението ми да бъде протоколирано. Тази мярка компрометира дълбоко съдебната процедура — заяви Прайър.
— Отбелязано е. Агент Дилейни, може да действате — каза Хари.
— Екип „Фокс“, действайте — нареди Дилейни и завъртя стола си към мониторите.
Екраните заемаха половината дължина на микробуса. Четири бяха за камерите от каските на членовете на екипа. На друг екран беше имейлът на Дилейни. Тя го опресняваше през няколко секунди. С колкото повече информация разполагаше за Кейн, толкова по-добре. Картината от четирите движещи се камери подскачаше. Чувахме стъпките на тежките ботуши, докато завиваха, и „Грейдис Ин“ се появи пред погледите ни. Стара постройка. Много стара. Изглеждаше като хотел, в който туристи отиват да умрат.
Първият представител на спецчастите показа значката си на портиер, който изглеждаше по-стар и от постройката. Поговориха тихо със служителя на рецепцията, провериха номера на стаята на Алек Уин и предупредиха рецепциониста да не му се обажда. Бавно заизкачваха стълбите. Гледах картината от камерата на един от агентите по средата. Виждах агента пред него, който показа значката си и повика съдебния охранител от коридора. Шепнешком му наредиха да застане зад тях и му съобщиха, че имат съдебна заповед за ареста на Алек Уин. Охранителят потвърди номера на стаята и спецекипът започна бавно да напредва.
Спряха пред вратата. Включиха фенерчетата под дулата на автоматите си.
Часовникът на камерите върху каските им показваше 2:23 ч.
Лидерът започна обратното броене:
Три.
Две.
Едно!
Вратата отхвърча встрани и фенерчетата осветиха Уин, застанал до леглото, гол до кръста. Беше облещил очи и инстинктивно вдигна ръце.
— Федерални агенти! Лягай на пода!
Уин коленичи с треперещи длани и разпери ръце на пода. След броени секунди беше претърсен и с белезници.
— Видях предостатъчно — каза Прайър, стана, загърна се с палтото си и слезе от микробуса.
Затръшна вратата.
Отново насочих вниманието си към мониторите. Един от агентите изправи Уин на крака, друг го огледа. Имахме пълна картина от камерата.
— Божичко, моля ви, не ме наранявайте. Нищо не съм направил — примоли се Уин.
Лицето му беше омазано в сълзи и сополи, цялото му тяло се тресеше от страх.
Агентът срещу Уин се отдръпна и ние видяхме как вдига ръка към лицето си. Изруга тихо точно когато и ние разбрахме какво вижда.
На чатала на Уин се появи тъмно петно, което плъзна надолу по крачола му. Уин беше изгубил контрол над телесните си функции. Скован от паника, той почти не беше в състояние да говори.
Дилейни изруга, провери имейла си. Беше от управлението в Уилямсбърг. Резюме на досието им за Джошуа Кейн. С Хари станахме и се надвесихме над рамото на Дилейни. Издирваха Кейн за убийството на гимназистката Дженифър Мъски и нейния съученик Рик Томпсън. И двамата бяха видени за последен път в нощта на абитуриентския им бал. Третата жертва беше Ракел Кейн, майката на Джошуа. Полицията подозираше, че той е отвлякъл, изнасилил и убил Дженифър и е скрил трупа й в апартамента на майка си, която после убил и опожарил апартамента.
Според досието тялото на Рик Томпсън бе намерено във водоем заедно с колата му.
Имаше черно-бяла полицейска снимка на Кейн — беше сканирана зле и чертите на лицето не се виждаха съвсем ясно, но определено не приличаше на Уин.
Отново погледнах към монитора. Уин съвсем беше рухнал. Плачеше и молеше за милост. Не се преструваше. Джошуа Кейн трябваше да има нерви от стомана, за да извърши тези престъпления и да се намърда сред заседателите в съдебните процеси. А Уин беше развалина.
— Мамка му! — изругах.
