— Три пъти досега съм виждала такива знаци върху банкнота. Отбелязала съм ги на тази рисунка — каза Дилейни. — Едната банкнота намерихме сгъната и пъхната между пръстите на крака на мъртва майка на две деца. Другата беше върху нощното шкафче в евтин мотел до убит търговец на микробуси. Последната, която съм виждала, беше в ръката на мъртъв собственик на ресторант. Според мен това е модел — почерк на убиец от онзи един процент изключения. Делото, по което работите, може да се окаже свързано с едно страшилище, разследвано от Отдела за поведенчески анализ. Според мен това е най-изкусният сериен убиец в историята на ФБР. Никой не го е виждал. Разполагаме само със знаци върху банкноти от един долар, затова според някои анализатори той дори не съществува, но онези, които смятат, че съществува, го наричат Банкнотата. Така че най-добре веднага ми разкажете всичко за делото.
Кейн пое Библията с дясната си ръка и прочете клетвата от листчето, сякаш искрено вярваше във всяка дума. Съдебният служител взе Библията от него, а Кейн каза името си, както го помолиха, и застана на свидетелското място.
Карп и Новослик, консултантът по избор на съдебни заседатели, доближиха глави и си зашушукаха. Накрая съдията се прокашля, Карп се изправи и зададе въпрос. За Кейн нямаше значение какъв ще бъде въпросът. Знаеше как да отговаря на Карп. Знаеше какво търси защитникът у един съдебен заседател.
— Сещате ли се за нещо, което би ви попречило да изпълните дълга си в това съдебно жури? — попита Карп.
Безсмислен въпрос. Кейн го знаеше. Вероятно и Карп го знаеше. Просто проверяваха как ще реагира той.
Кейн отклони поглед настрани. Замълча. Примигна няколко пъти. После отново погледна към Карп и накрая каза:
— Не, нищо не ми хрумва.
Отговорът нямаше значение. Важното беше Кейн да покаже на адвокатите на защитата, че се замисля. Знаеше, че те ще се отнесат благосклонно към мислещ съдебен заседател и че не е задължително той да бъде неприемлив за обвинението.
— Благодаря ви, Ваша чест. Защитата приема този съдебен заседател — кимна Карп.
Прайър се завъртя на мястото си и каза нещо на помощник-прокурора, който седеше зад него. Разговорът беше кратък. Прайър се изправи и огледа Кейн, който на свой ред слушаше шумоленето на хартия и шептенето на хората в залата. Съдебното жури беше жив, дишащ организъм. Всички бяха самостоятелни личности. Заедно обаче се превръщаха в звяр. Звяр, който Кейн трябваше да опитоми.
Бяха минали може би три-четири секунди, откакто Прайър се изправи. На Кейн му се сториха минути. Залата притихна. Шумоленето на хартия секна. Шептенето престана. Прайър измерваше с поглед Кейн. Очите им се срещнаха за съвсем кратко. Нямаше дори секунда. И все пак в онзи миг помежду им се случи нещо. Кейн изпита усещането, че двамата са се споразумели.
— Обвинението няма въпроси, Ваша чест, и засега ще се въздържи от мнение.
Съдията каза на Кейн да седне в ложата на съдебните заседатели. Той се изправи, напусна свидетелското място и седна на първия ред, почти в края.
Мина още един час, защитата и обвинението отхвърлиха нови петнайсет души. Прайър се въздържа от мнение за седем души, както бе направил с Кейн. Кейн огледа ложата — бяха внесли допълнителни столове и сега там имаше двайсет мъже и жени.
Прайър отхвърли още един мъж, защото като дете беше участвал в театрални постановки и би могъл да има далечно познанство с Боби Соломон. Прокурорът не седна обаче, а огледа претъпканата ложа. Без да бърза, измери с поглед и двайсетимата. След това взе бележника си и се приближи към съдията.
— Ваша чест, обвинението иска да благодари на госпожа Маккий, госпожа Макъл, господин Уилсън и господин О’Конър за тяхната служба. Обвинението смята, че съдебното жури е сформирано.
Мъж с прошарена коса се изправи през четири стола отдясно на Кейн и започна да си проправя път. Успя да се провре покрай коленете на другите, защото бяха жени и по-дребнички, но се наложи Кейн да стане и да излезе на пътеката, за да го пусне да мине. Високата жена отляво на Кейн се изправи на пътеката, за да могат Кейн и освободеният заседател да излязат от реда.
— Всички съдебни заседатели да се преместят колкото се може по-надясно — нареди съдия Форд.
Мъжът мина покрай Кейн, но когато самият той понечи да се върне на стола си, установи, че високата жена е седнала на него. Беше се върнала в ложата преди Кейн и се беше преместила надясно заедно с останалите в изпълнение на нареждането на съдията. Жената вдигна поглед към Кейн и се усмихна учтиво, докато той сядаше на мястото, което тя беше топлила през последния половин час. Кейн не отвърна на жеста й. Жената беше на петдесет и няколко, с кестенява коса и светлосин пуловер. И последният човек, освободен от Прайър, си тръгна от реда зад Кейн.
— Госпожи и господа, вие сте нашите съдебни заседатели — оповести съдията. — Първите шестима от задния ред и първите шестима от предния са нашето жури.
Кейн се озърна.
— Отдясно наляво — уточни съдията. — Другите четирима, госпожата и двамата господа на задния ред, както и господинът от предния са резервите.
