Случаят с Дерек Кас изглеждаше също толкова ясен. Дерек бил семеен, с три деца. Продавал микробуси „Транзит“ от собствен паркинг в центъра на Вашингтон. От време на време му се налагало да пътува, за да се среща с клиенти и доставчици. Докато пътувал, Дерек ставал Дилайла. И през лятото на 2010 г. тъкмо като Дилайла се забъркал в неприятности в някакъв бар край Нюарк. Служител на паркинг на име Пит Тимсън не останал много доволен, когато установил, че секси мацката му всъщност е мъж, и заплашил Дилайла да я удуши. Проследил я до мотела. Удушил я в леглото и оставил банкнота с мастилени знаци по нея върху нощното шкафче. Имало свидетели на отправените заплахи. И делото приключило бързо.
— Карън Харви не се вписва в този модел — отбеляза Харпър.
— Още не съм стигнал до нея. Защо? — попитах.
Тя плъзна палец по дисплея да се върне в началото на статията и каза:
— Не е като другите. Собственичка на ресторант в Манчестър, Ню Хампшър. Към шейсетте, разведена, преуспяла. Умира уж при обир през деветдесет и девета година. Простреляна е в корема, после два изстрела в главата отблизо. Касата е повредена, но не е отворена. Липсва само половин банкнота от един долар. Когато я намират, тя още държи едната половина в ръка. Другата е открита в апартамента на Роди Роудс. Басист от местна група. Наркоман с цяла върволица присъди за въоръжен грабеж. Местните ченгета, които реагират на анонимен сигнал, нахлуват в апартамента му, намират откъснатата банкнота и оръжието на убийството — магнум четирийсет и пети калибър. По банкнотата няма негови отпечатъци, но Роудс въпреки това се признава за виновен.
— В какво?
— В непредумишлено убийство. Осъждат го на двайсет и пет години.
Замислих се за отпечатъка на Боби върху пеперудата от банкнота, намерена в устата на Карл.
Холтън спря пред кантората на Карп. С Харпър слязохме от колата и влязохме вътре. Холтън щеше да чака във фоайето. Руди беше оставил съобщение на мобилния ми, докато сме били при федералните. Изборът на съдебни заседатели приключил и процесът започвал утре.
В кантора „Карп“ кипеше трескава дейност. Секретарки, адвокати, правни асистенти — всички бяха под пара и заети с нещо.
Заварихме Руди в заседателната зала с Боби и един човек, който седеше с гръб към мен и когото се бях надявал никога повече да не срещна. За последен път го бях видял преди две години, когато ми създаде проблеми с ФБР. Познах го дори в гръб. Навсякъде бих различил грозната му плешива тиква. Арнолд Новослик. Консултантските услуги при избор на съдебни заседатели са подла игра. А Арнолд беше най-големият подлец. Вече бях участвал в една от игричките му.
— Здрасти, Арнолд — поздравих.
Той се изправи, обърна се и зяпна, като ме видя. Същият си беше. Още имаше двайсетина излишни килограма, вредни за здравето му. Още носеше скучни костюми. Още му плащаха цяло състояние да мами съдебната система.
— Още ли четеш по устните на заседателите? — попитах.
Не ми отговори. Вместо това насочи гнева си към Руди.
— Отказвам да работя с този човек. Той е…
— Мошеник ли? От твоята уста е направо знаменито — отбелязах.
— Престанете. Веднага. Сядай, Арнолд. Моля те, Еди, Арнолд е нашият консултант по съдебни заседатели. Изпробван е и постига доказано добри резултати. Не е моя работа как го прави. И твоя не е. Остави го да си върши работата. Ти върши своята и всички ще се разбираме чудесно. Няма време за караници. Започваме утре — отсече Руди.
Хари явно беше изтеглил по-напред началото на процеса. Хубаво. Нямах търпение да започнем. Отместих поглед от Арнолд и представих Харпър.
Руди тупна Боби по рамото и му подаде бутилка вода от многото подредени в средата на масата. Той я взе и я пресуши. Днес беше добил бегла представа какво предстои в съдебната зала. Не бях присъствал, но си личеше, че Боби започва да усеща процеса като съвсем реален. Изглеждаше напрегнат и разтревожен. Приведен над масата, той стисна силно празната бутилка и я усука.
Откъснах лист от бележника си и направих кратък списък на нещата, които ми трябваха.
— По-наясно ли си вече с делото? — попита Руди.
С Харпър се спогледахме. Реших аз да започна.
— Харпър ще ви обясни какво открихме. Но, да, поизясни ми се. Има още много работа, обаче ако нещата се развият добре, може и да спечелим. Първо, имам нужда някой от правните ти асистенти да купи това-онова — подадох списъка на Руди аз.
Той го взе и видях как сключва вежди, докато чете.
— Доста странни работи. Найлонов чаршаф с ширина три метра? Царевичен сироп? Еди, какви са тези работи, за бога?
