Отначало си помислих, че анализаторката просто премълчава нещо. Искаше да изкопчи информация от нас. Нуждаехме се от нейните показания. Но после осъзнах, че не можем да преговаряме. Дилейни не можеше да свидетелства за нещата, които ни беше казала. И нямаше начин да издействаме съдебна заповед, за да я задължим да даде показания.
— Разследването не е приключило, нали? — попитах.
Дилейни стисна устни и кимна.
— Значи нямате право да го обсъждате в съдебна зала и ние не можем да ви принудим. Защото така ще издадете на убиеца какво знаете и какво не знаете.
— Точно така. А сега ми кажете по кое дело работите — настоя Дилейни.
Всъщност не ни беше дала нищо. Никакви имена. Никакви подробности. Няколко мастилени знака по банкноти от един долар. Не беше достатъчно. Сигурен бях, че има още. Още нещо свързваше убийствата. Не вярвах да са само няколко петънца. Дори ако Дилейни имаше право да свидетелства, нужно беше още много, за да убедим съдебните заседатели. Засега разполагахме с хубаво заглавие, но нямахме история.
— Не можем да разкриваме поверителна информация — казах.
— Глупости. Ако делото ви е свързано с моето разследване, вероятно клиентът ви няма по-добра надежда от мен. Не е в негов интерес да укривате информация.
— А каква гаранция имаме, че ще помогнете на клиента ни? — попитах.
— Никаква, но нямате друг ход.
— Не, имаме единствената прясна следа, която ви е нужна. Нали се бяхме договорили? На вас ви трябва име, а на нас ни трябват три имена — напомних й.
Дилейни облегна лакти на масата, обхвана лице с длани и въздъхна.
— Не мога да ви дам достъп до документите си, но мога да оставя тази скица отгоре за шейсетина секунди — каза тя.
Бръкнах в джоба си, извадих пачка банкноти, намерих еднодоларова и се заех да отбелязвам направо върху нея местата на мастилените петна.
— Не мога да ви покажа досиетата на Ани Хайтауър, Дерек Кас и… как се казваше онзи, другият? — промърмори Дилейни, зареяла очи към тавана.
Схванах картинката.
— Да не е Боби Соломон? — попитах.
Тя проточи шия, зяпна и се вторачи в мен. Май видях устната й да потрепва. За момент забрави нашата игричка. Направо попи името. Усети тежестта му. Светлината на прожекторите, насочени към него.
Накрая затвори уста, поклати глава и каза:
— Не, не, не е това. Карън Харви. То беше. Не мога да ви покажа нито едно от досиетата.
Приключих с копирането на знаците върху банкнотата си. Сгънах я и я прибрах. След това сложих лаптопа в куфарчето. С Харпър се изправихме и се ръкувахме с Дилейни. Най-напред Харпър. Съвсем кратко. Официално ръкуване, рязко и делово.
Дилейни ни изведе от заседателната зала и ни придружи до рецепцията, после се обърна и си тръгна. Докато чакахме асансьора, разгледах долара, който бях белязал.
— Какво е това, по дяволите? — попита Харпър.
— Нямам представа. Ако тя е права, навън върлува един извратен тип. Трябва да поработим над това. Да намерим начин да призовем Дилейни като свидетел.
Харпър премести тежестта си на другия крак, сложи ръка на хълбока си и впери в мен объркан поглед.
— Чу я. И сам го каза — не можем да я принудим да свидетелства. Разследването не е приключило.
Вратите на асансьора се отвориха, качихме се и Харпър натисна копчето за партера.
— Има начин да я принудим да свидетелства — отбелязах.
— Да го духаш. Няма начин. Хайде, изненадай ме. Обзалагам се на един долар, че няма да се получи. Дилейни никога няма да свидетелства по свое разследване.
— Единствената причина да не може да го направи е, че то още е активно. Трябва просто да го приключим.
Пътуването с кола до кантората на Карп не отне много време. Всички мълчахме. Холтън караше, а аз и Харпър седяхме на задната седалка и преглеждахме статии на смартфоните си.
Ани Хайтауър беше намерена мъртва през ноември 2001 г. в дневната на дома си в Спрингфийлд. С прерязан гръклян. През уикенда децата й трябвало да бъдат на посещение при баща си, Омар Хайтауър. Само че те били при сестрата на Омар, на две преки от дома на майка си. Омар обяснил пред съда, че неотдавна се сдобил с пари. Спечелил голяма сума от футболни залози. Близо сто хилядарки. Дори писали за това в местния вестник. Похарчил част от парите за наркотици — изпушил една… или пък дванайсет лули крек онзи следобед и сестра му заварила децата в кухнята му да си играят с микровълновата. Сестрата, Шайен, взела децата за през нощта, та Омар да се наспи. Той нямаше алиби за нощта на убийството. Дължал на Ани близо хиляда долара за издръжка на децата и тя поръчала на адвоката си да ги вземе. По доларовата банкнота, намерена между пръстите на краката на Ани, имало отпечатъци на Омар. Замислих се за орела на държавния печат. За стрелите и маслиновата клонка, които стискаше в ноктите си. По време на процеса защитата на Омар твърдяла, че клиентът им дал на Ани пари в брой по-рано през седмицата, а убиецът е използвал една от тези банкноти, за да натопи Омар.
Съдебните заседатели не повярвали.
Лаконичен вестникарски материал от 2008 г. осведомяваше, че Омар е бил убит в затвора.
