— Пол Бенетио. Води клюкарска колонка за знаменитостите в „Ню Йорк Стар“. Много е шантав. Наема частни детективи да му изравят секс истории. Свидетел е по делото. Прочете ли показанията му?
— Да, но не знаех как изглежда. Не разкрива много — предимно предположения, че Боби и Ариела са имали недоразумения.
— Именно. И отказва да назове източниците си. Виж това. — Руди извади на екрана на лаптопа си показанията на Бенетио и ми посочи последния абзац. — „Източниците ми са поверителни. Не мога да ги назова, на този етап не мога и да дам повече сведения“.
— А в колонката му има ли продължение? — попитах.
— Не. Този тип е обикновен драскач. Няма смисъл да хабим сили за загубеняк като него — отговори Руди.
Забелязах, че Прайър и Бенетио не се ръкуваха. Направо подеха разговор — никакви усмивки, никакви поздрави, незабавно се заеха да обсъждат нещо. Не чувах какво си говорят. Очевидно се познаваха и бяха разговаряли неотдавна. По едно време се умълчаха и погледнаха към мен.
Всъщност не гледаха мен, а клиента ми. Проследих погледите им и веднага установих какво е привлякло вниманието им.
Боби всеки момент щеше да получи нервен срив. Беше отметнал косата си назад и барабанеше с пръсти по масата. Потупваше с крака.
Столът му се наклони назад. Посегнах да го сграбча, но ме преряза остра болка и се заковах на място. Столът се прекатури и видях как Боби забелва очи още преди да се строполи на земята.
Тялото му се прегъна на две. От ъгълчето на устата му потече пяна. Крайниците му се разтресоха мъчително. Арнолд пръв се спусна към Боби. Опита се да го завърти на една страна и му заговори спокойно. Започна да го вика по име.
— Да дойде парамедик!
Не знам кой се обади, може и да е бил Руди. Край нас бързо се скупчиха хора. Коленичих и едва не припаднах от болка. Хванах главата на Боби. Извадих портфейла си и го пъхнах в устата му, за да не си глътне езика.
— Веднага повикайте парамедик, по дяволите!
Този път ясно чух, че извика Руди. Струпаха се още хора. Многобройните светкавици на фотоапаратите се отразяваха в плочките на пода. Проклети папараци. Бенетио също беше там и наблюдаваше с известно задоволство. Жена с бяла риза и емблема с червен кръст си проправи път през тълпата и избута Бенетио. Носеше медицинска чанта.
— Епилепсия ли има? — попита тя, докато коленичеше до Боби.
Вдигнах очи към Руди.
Той застина.
— Епилепсия ли има? Взема ли лекарства? Алергичен ли е към нещо? Кажете, трябва да знам — настоя жената.
Руди се поколеба.
— Просто й кажи! — провикна се Арнолд.
— Епилептик е. Пие клоназепам — отговори Руди.
— Отдръпнете се. Направете място — приканих хората.
Отдръпнаха се. Мярнах Прайър отсреща — облегнал се беше на ложата на журито и стоеше със скръстени ръце.
Негодникът продължаваше да се усмихва. Озърна се, увери се, че зад него в ложата няма никой, и започна да пише есемес на мобилния си.
Кейн знаеше какво предстои.
Съдията обясни на другите от журито. Повечето не схванаха всичко.
— Полицейският комисар ми съобщи, че не може да изключи вероятността Бренда Коволски да е била набелязана точно защото е избрана за съдебен заседател в този процес. Всъщност някои улики сочат, че не става дума за обикновена катастрофа. Както вероятно сте видели по новините, колата блъснала Бренда и после избягала в обратна посока. Ето защо ще предприемем мерки за осигуряване на безопасността ви — завърши съдията.
Спенсър се обади пръв:
— Знаех си. Божичко… какви мерки, човече? Сър?
Кейн забеляза, че съдия Форд запази пълно самообладание. Явно беше очаквал да има реакция и съчувстваше на журито.
— През обедната почивка всеки от вас ще може да се прибере у дома и да си приготви малко багаж. Ще ви придружава полицай. А когато съдът приключи работата си за деня, ще ви отведат в хотел, където ще останете под въоръжена охрана до края на процеса — обясни съдията.
Пъшкане. Протести. Шок. Сълзи.
Кейн наблюдаваше сцената.
Съдията продължи категорично:
— При такива процеси, които привличат голямо медийно внимание, винаги е възможно съдебните заседатели да бъдат изолирани. Не ми беше лесно да взема това решение, повярвайте ми. Убеден съм обаче, че са необходими предпазни мерки. Съобщавам предварително на всички, в случай че искате да се обадите на приятели и близки. Може би на някои от вас ще се наложи да търсят човек да гледа децата им вечер. Давам ви трийсет минути, преди да обявя началото на процеса.
Залп от протести и въпроси застигна съдията, докато излизаше от стаята — и все от мъжете в журито. Кейн чу един от въпросите много ясно. Зададе го мъжът със светлосинята вратовръзка, Мануел.
— Господин съдия, къде ще бъдем настанени? — попита той.
— Съдът скоро ще предприеме необходимото — отговори съдията точно преди да излезе от стаята.
Кейн кимна и усети как в гърдите му се надига вълнение. Беше очаквал с нетърпение този момент. Всъщност разчиташе на него. Съдът щеше да предприеме необходимото, а Кейн знаеше накъде ще се отправят заседателите в пет следобед.
И той от своя страна беше предприел необходимото.
