Панталони, бельо, чорапи, две ризи. Специален сак. Кейн си го беше поръчал във Вегас още преди години. Беше ръчно изработен от дебела италианска кожа и изглеждаше точно като в деня, когато го беше взел от магазина. Самобръсначката, четката за зъби и хапчетата му също се озоваха вътре. Антибиотици. Прибра и дигиталния термометър, но едва след като си премери температурата и установи, че е нормална.
Кейн плъзна длан по шева от вътрешната страна на сака. Напипа тънката висулка на ципа и дръпна. Таен джоб, подплатен с алуминиево фолио, за да е неуловим от металдетекторите. Падаше се точно зад металната емблема на производителя. Ченгетата щяха да помислят, че детекторите им реагират на емблемата, в случай че изобщо реагираха.
Кейн си взе някои необходими неща. По-дребни предмети, най-основните принадлежности за едно убийство. Пъхна ги в тайния джоб, дръпна ципа и се върна при полицая в коридора. Сержант Лок разглеждаше списанията върху масичката в коридора.
— Ходите ли за риба? — попита той.
— Да, когато имам възможност — отговори Кейн.
— С няколко приятели ходим на река Освего два пъти годишно. В нея гъмжи от риба.
— И аз така съм чувал. Като започне сезонът, ще гледам да отида — отговори Кейн.
На връщане до Сентър Стрийт си разказваха риболовни истории. И двамата споделиха за голямата риба, която, аха-аха, да хванат. Всички рибарски истории си приличат. Лок въведе Кейн в сградата на съда през задния вход. После си тръгна. Кейн се беше върнал пръв в стаята на журито. Процесът не би трябвало да бъде прекалено труден. Знаеше, че е преценил добре колегите си. Замисли се какво му предстои по-нататък. От месеци планираше следващия си ход. Процесът го накара да се запита дали не трябва да промени плановете си.
Той извади монета от десет цента и я подхвърли над масата. Ези — придържа се към плана. Тура — чертае нов.
Животът и смъртта се запремятаха във въздуха. Съдба, предопределена само от случайността. Кейн щеше да действа предпазливо, както и да паднеше монетата. Несигурността го възбуждаше. Усещаше вълнението ниско в корема си.
Монетата тупна на масата, повъртя се и спря.
Тура.
Той я пъхна в джоба си и захапа един сандвич. Докато дъвчеше, се замисли за човека, който щеше да остане жив, пощаден от монетата. Никога нямаше да разбере какъв ужас е избегнал. Всъщност Руди Карп изобщо нямаше да заподозре, че е бил в опасност.
Разбира се, това означаваше, че някой друг трябва да плати.
Кейн взе сака си, излезе в коридора, отиде в тоалетната и се увери, че е празна. Заключи кабинката, извади предплатения си мобилен от тайния джоб и се обади. Вдигнаха му почти незабавно.
— Промяна на плана за Роуд Айланд — оповести Кейн.
— Тази твоя монета някой ден ще те вкара в беля. Нека позная: Карп отърва кожата — каза гласът.
— Монетата направи умен избор. Утре сутринта Флин ще бъде на страниците на всеки вестник и във всички социални медии в Америка. Идеален е. А сега ми кажи ще ми осигуриш ли каквото ми трябва? — попита Кейн.
— Допуснах, че може да решиш нещо такова. Очакваше се Флин да се превърне в новина. Мисля, че ще си доволен. Оставих необходимото в колата ти на „Кенеди“ — каза гласът.
— Вече е у теб?
— Възползвах се от възможността. Взех го. Флин и бездруго задава прекалено много въпроси. Андерсън едва не се издъни на няколко пъти. Трябва да го защитим.
— Разбира се, нали затова са партньорите. Според мен Андерсън ще се зарадва — каза Кейн. — Той мрази Флин.
— Знам. Почти ми е жал за адвокатчето. Няма представа какво го чака.
Тясната стаичка за консултации вонеше на евтин афтършейв и телесни миризми. На Дилейни явно не й правеше впечатление. Проблемът се оказа по-сериозен за Харпър, на която й трябваха няколко минути, за да се примири с неприятната миризма.
И двете носеха папки и отделни листове, които оставиха върху масата. Харпър започна първа.
— Жертвите на Ричард Пена са свързани с разследването около банкнотата от един долар — оповести тя.
Върху банкнотата в устата на Карл Тоузър беше намерена ДНК на Ричард Пена. Само че Пена беше умрял дванайсет години преди банкнотата да бъде отпечатана. Екзекутиран бе в славния щат Северна Каролина за четворно убийство. Правеше впечатление и броят на приписваните му други жертви. Разбира се, не беше възможно всички да са убити от него.
— На местопрестъпленията намерени ли са банкноти? — попитах.
Нито една от двете не ми отговори веднага. Спогледаха се, като че ли се договаряха коя да ми каже. Накрая Дилейни отвори една от папките и извади няколко снимки.
Четири снимки. Четири жени. Всичките бели. Всичките млади. Всичките мъртви. Ако се съди по снимките, всичките бяха намерени на поляна или на някаква тревна площ. Всичките бяха с разперени ръце и крака, като че ли са изпълнявали подскоци с махове. Не, подскоци „звезда“.
Имаха морави следи по гърлото. Нямаше други белези от насилие, но все пак беше трудно да се определи само по снимките. Всички момичета бяха напълно облечени. Суитчъри, тениски и джинси.
