— Не сте провели лично изследване на банкнотата от един долар, нали?
— Не, не лично.
— Няма проблем. Ще боравим с данните, предоставени от криминалиста.
Спомних си предишната вечер и реших, че искам Андерсън да си тръгне с горчивина в устата. Екипът на Руди Карп си беше свършил работата във връзка с Андерсън — щеше да е неучтиво от моя страна да не се възползвам.
— Разполагаме само с вашата дума, че сте намерили оръжието на убийството, скрито в онзи абажур. Колко пъти са ви разследвали от Вътрешния отдел?
Андерсън присви очи и отговори ядно:
— Два пъти. И бях напълно оправдан и в двата случая.
Вперих поглед в свъсеното му лице и оповестих:
— След края на делото може да ви разследват отново — и, току-виж, този път им провърви.
Прайър възрази. Заседателите бяха предупредени да не вземат забележката ми под внимание.
— Благодаря, господин инспектор, засега нямам повече въпроси — казах.
Прайър не желаеше повторен разпит. На тръгване от свидетелското място Андерсън ми отправи убийствен поглед. Знаех, че е подкупен. Беше приятел на Майк Грейнджър. Малката им шайка пред кантората ми предишната вечер потвърждаваше факта, че в отдел „Убийства“ на Нюйоркската полиция такива като Андерсън с лопата да ги ринеш. Бях си спечелил враг там. Много зъл враг.
Наближаваше един часът. Забелязах, че Хари погледна часовника.
— Госпожи и господа, време е за обедна почивка. Съдебните заседатели трябва да свършат нещо през нея. Предлагам да се върнем в залата в три часа. Закривам заседанието — каза Хари.
Когато се върнах на масата на защитата, Арнолд направи подробен анализ на реакцията на журито по време на речта ми.
— Харесват те. Не съм допускал, че ще го кажа, но не мога да го отричам. Мисля, че имаме четирима заседатели на наша страна. Две от жените кимаха, докато ти обясняваше за преобърнатата масичка. Ударът с бухалката по тежестта също се прие добре.
В този момент Боби се намеси в разговора:
— Радвам се, че сте на моя страна, момчета.
— Да не бързаме да се радваме. Обвинението има много свидетели, способни да ти навлекат неприятности. Прайър крие още изненади в торбата — казах.
Залата започна да се изпразва и аз забелязах в дъното й десетина мъже в костюми, застанали в редица. Боби все още имаше охрана. Бяха готови да го придружат до тясна стаичка в сградата, където той можеше да хапне бурито и да запази всичките си тайни. Усещах как му тежат. Този човек се измъчваше от вина. От истина, която беше избрал да скрие. Тя несъмнено бе свързана с нощта на убийствата.
Преди да се замисля по въпроса, видях, че към мен са се запътили две жени.
Харпър и Дилейни, приятелката й от ФБР. Не знаех какво са намерили. Трудно можех да разбера от израженията им. Разбрах само, че е нещо голямо. Пробиваха си път през последните зрители, които напускаха залата, а когато Харпър застана пред мен, каза:
— Трябва веднага да поговорим. Няма да повярваш.
Строго поверително, обект на адвокатска тайна
Относно: съдебен заседател
„Народът срещу Робърт Соломон“,
Наказателен съд на Манхатън
Брадли Съмърс
Възраст: 64 г.
Пенсиониран пощенски служител. Вдовец. Добро финансово положение, държавна пенсия. Няма дългове. Няма и авоари. Не поддържа близки отношения с децата си (едното живее в Австралия, другото в Калифорния). Понякога играе шах в парка. Гласува за демократите. Не ползва социалните медии. Чете „Ню Йорк Таймс“.
Вероятност да гласува „невинен“: 66%.
Кейн не за пръв път се возеше в полицейски автомобил. Заедно с другите заседатели го изведоха през страничен вход на съда. Синьо-бели фордове краун виктория бяха паркирани до тротоара. Не можеха да ги паркират отпред, защото се бе наложило Пътна полиция да затвори половината централна улица заради тълпите пред сградата на съда.
Полицаят, който го откара до апартамента, не каза и една дума. Заедно се качиха с асансьора до третия етаж. Сержант Лок безмълвно изчака в тесния коридор на апартамента, докато Кейн си събираше багажа в спалнята.
