Пол: мъжки.
Възраст: най-вероятно между трийсет и осем и петдесет години.
Раса: неизвестна.
Роден щат: неизвестен.
Физическо описание: с оглед на физическата сила, необходима за нанасянето на раните при някои от убийствата, НИ най-вероятно е силен и в добра физическа форма.
Психология: НИ е високоинтелигентен. Изключително добре организиран. Със социални умения. Манипулативен. С нарцистична природа. Има изявена социопатия и психопатия, но въпреки това е добре функционираща личност, умствено способна да прикрива симптоматиката си от околните, от приятелите и близките си. Насилието върху жертвите преди, а в някои случаи и след смъртта говори за садистичен елемент в убийствата. Натопяването на невинни хора за собствените му престъпления вероятно е признак и на емоционален садизъм. Висока вероятност за психосексуална обсебеност от болка. Най-вероятно НИ изпитва болестно сексуално влечение, известно като сексуален садизъм. Образован, вероятно с диплома от колеж. Задълбочени познания по криминология. С оглед на патологията си НИ (или негов близък) може би се е провалил в избраната от него сфера на дейност. Вероятно бедността е присъствала в известна степен в живота на НИ. Мисията му е извратена атака срещу американските ценности и мечти, най-вероятно мотивирана от желание за отмъщение.
— Той смята, че така убива американската мечта — отбелязах неволно.
Вдигнах поглед от профила и установих, че двете жени са се вторачили в мен.
— Явно търси целенасочено, за да открие мишената. Чрез местната преса и телевизия например. Добрата новина в края на вечерната емисия. Вероятно по този начин ги открива. Ще търся такива неща — каза Харпър.
— Ще те сложа при двама мои агенти — каза Дилейни. — Те и в момента прозвъняват местните медии.
В залата кипеше енергия. Дилейни съзнаваше, че затяга обръча около този призрак. Но въпреки това нещо в цялата работа ме притесняваше. Теорията изглеждаше правилна, но за много неща Банкнотата разчиташе на късмет. Нямаше друг избор. Засега беше извършил убийства в осем щата и при всичките осем процеса имаше осъдителна присъда на невинен човек. С Ню Йорк щяха да станат девет. Знаех по-добре от всеки, че докато се гледа наказателно дело, може да се случи какво ли не. Дори при много сериозни улики имаше променливи величини. Само на късмет ли се дължеше успехът на Банкнотата с присъдите в осемте процеса?
— Докато проверявате местните медии, събирайте всякакви изображения от процесите. Може да има видеоматериали или снимки на присъстващите в съдебната зала. Мисля, че нашият човек наблюдава всяка минута. Може пък някой фотограф да го е заснел — отбелязах.
— Слабо вероятно е, но ще потърсим — отговори Дилейни. — Присъствието му в съда отговаря на психологическия му профил. Много убийци се връщат на местопрестъплението или вземат трофеи от жертвите си. Така преживяват вълнението отново и отново. Разбира се, не е като убийството. Притокът на адреналин не е толкова силен, но все е нещо.
Харпър се изправи и събра бележките си, нетърпелива да се захване за работа.
— Всичко това ще бъде ли достатъчно за оправдателна присъда на Соломон? — попита тя.
— Не знам. Днес Прайър ще представи убедителни доказателства пред съдебните заседатели. Би ми било от помощ, ако Боби си спомни къде е бил през нощта на убийствата.
— Наистина ли не знае? — попита Харпър.
— Твърди, че бил пиян и не помни.
— Някой все трябва да го е разпознал, ако е бил в бар, нали? — отбеляза Дилейни.
— Ти така мислиш, но аз гледах записа от охранителната камера. Носел е тъмни дрехи, шапка с козирка и качулка. Много знаменитости се разхождат незабелязани из Ню Йорк, ако се дегизират…
Думите заседнаха в гърлото ми. Дилейни беше улучила болно място. Все някой трябва да е разпознал Боби.
