„Наистина ли имам кураж да го направя?“ — се бе запитала тогава тя. Но после пак си напомни за своите мечти. Вярно, че титлата си я биваше, не можеше да се отрече. Но Нико усещаше, че много повече се впечатлява от самата идея за този пост. Вече си бе съставила перфектен план за работата на издателския отдел, затова на всяка цена трябваше да го оглави! Този отдел й принадлежеше! Той беше нейната съдба!
— Дръж очите и ушите си отворени на четири! — предупреди я Виктор. — Когато напипаш нещо, веднага ела при мен, а след това двамата ще направим следващия ход! — А после се бе изправил, което за него бе сигнал, че разговорът е приключил. — Пробвала ли си някога пара сърфинг? Малко опасничко е, но иначе е адски забавно!
И през следващите три месеца Нико се бе постарала да следва указанията на Виктор до последната буква. Бе проучила подробно финансовото състояние на издателския отдел три години назад, но не бе напипала нищо необичайно. Майк поддържаше равномерен ход във всички детайли. Стана й ясно, че отделът може би не прави чак толкова много пари, колкото може да се очаква, но и не губи нови вложения. И все пак всичко беше възможно. В крайна сметка всеки се издънваше, колкото и да бе внимавал. Важното сега бе изборът на подходящия момент. Прекалено рано е също толкова лошо, колкото и прекалено късно. А тя не беше сигурна кое точно е нейното място в този времеви континуум.
Отново се загледа във вестника, изпълнена с раздразнение. Най-добре да не бяха писали нищо по този въпрос — абсолютно нищо. Защото Майк Харнес задължително ще възприеме статията като подсказка, че позициите му са разклатени, затова ще стори всичко по силите си да ги укрепи. И от този момент нататък никой нямаше да може да отрече, че тя се е превърнала в заплаха за него. Нищо чудно дори да се опита да я уволни!
— Ето ме и мен! — извика Катрина, хукнала надолу по стълбите.
Нико я огледа облекчено и се усмихна — не само защото дъщеря й най-после беше готова за тръгване, но и защото й беше приятно да осъзнае, че в живота има неща, много по-важни от игрите между Виктор Матрик и Майк Харнес. Подобно на повечето момичета на нейната възраст, и Катрина беше изцяло погълната от мисълта за външния си вид, а всички напоследък бяха луднали по някакъв нов дизайнер на име Тори Бърч. Затова сега Катрина беше облечена в панталони с широко дъно на геометрично подредени кръпки в оранжево и кафяво, върху които се мъдреше прилепнал по тялото й кафяв кашмирен пуловер, а под него се подаваше цяла педя от блузка от жълта коприна. Дъщеря й беше взела изящните скули на баща си, огромните му зелени очи и нейната коса — онзи необичаен нюанс на червеникаворусото, което французите наричат „верт морт“ или „мъртви листа“. (Нико обожаваше този израз — намираше го за страшно поетичен.) И сега, преизпълнена с тихо щастие, си каза, че дъщеря й никога не преставаше да й напомня каква късметлийка е всъщност!
— Здравей, малка Кити-Кат! — поздрави я Нико и обгърна кръста на дъщеря си.
Двете бяха изключително близки. И макар че двамата със Сеймор отдавна бяха изгубили физическата си близост, Катрина и до днес я дебнеше кога ще седне да гледа телевизия, защото обичаше да сяда в скута й, а майка й да й чеше гърба — нещо, което обожаваше още от беше.
— Мамо, знаеш ли, че си сред 50-те най-влиятелни жени във Вселената? — попита Катрина, като отпусна глава на рамото й. — Толкова се гордея с теб!
Нико се засмя. Сеймор и Катрина бяха въвели една смешна семейна традиция, когато забележат, че тя не е във форма. Катрина обикновено изричаше тихо: „Мамо, защо не вземеш да направиш едно кръгче и да си купиш своя собствена вселена?!“ Сега тя поглади косата й и запита:
— И откъде го научи?
— От интернет, глупаче! — засмя се дъщеря й. Тя прекарваше часове наред онлайн, в непрекъснат контакт с цяла мрежа свои приятели. Така, в допълнение към училището, ездата, готвенето и още цял куп временни интереси Катрина имаше сложен и подобен на лабиринт социален живот, който, според майка й, спокойно можеше да съперничи на някоя компания от класацията „Най-добрите 500“ на списание „Форчън“. — Както и да е! Важното е, че наистина много се гордея с теб!
— Ако продължаваш да бъдеш толкова добричка, ще ти купя твоя собствена планета! — подвикна засмяно Нико. После отвори тежката дъбова врата и двете излязоха под яркото априлско слънце.
— Благодаря, но няма нужда! — извика Катрина и се втурна весело към лимузината, която ги чакайте до тротоара. — Когато порасна, сама ще си купя своя собствена планета!
