— От Магда — отговори лаконично дъщеря й, сякаш се разбираше от само себе си.
— И откога двете станахте такива близки приятелки?
Катрина и Магда учеха в един и същи клас, в едно и също частно училище и поради приятелството между Уенди и Нико бяха принудени да бъдат често заедно. Но от години двете просто се търпяха — само заради майките си, и така и не бяха успели да станат истински приятелки. Дълбоко в себе си Нико подозираше, че това се дължи най-вече на факта, че Магда беше наистина доста странно дете. Настояваше да се облича винаги в черно и не обичаше да контактува особено с другите деца. Беше наследила предизвикателния отказ на майка си да се вписва в общия фон. Нико намираше подобно отношение за твърде тревожно. Възрастен човек би могъл да превърне тази своя черта в предимство — така, както го бе направила самата Уенди, но за едно дете то носеше единствено неприятности.
— Магда обича да драматизира — изтъкна сега Нико. — Нищо чудно и да си измисля. — И веднага след като го каза, Нико реши, че сигурно е точно така — детето си фантазира. Защото не бе възможно Уенди да си има такива огромни неприятности и да не ги сподели с нея!
— Честно да ти кажа, напоследък двете започнахме да се разбираме — отбеляза Катрина и замислено сложи кичур коса върху устните си. — Откакто ходим заедно на езда. Виждаме се през ден, така че вече ми е невъзможно да страня от нея.
— Уенди е най-добрата ми приятелка, така че…
— Както и Виктори Форд! — поправи я Катрина. Открай време се възхищаваше на майка си, че си има цели две най-добри приятелки!
— Да, и Виктори — кимна Нико. — И трите си казваме всичко. — Е, не съвсем всичко. Все още не бе казала на Уенди за Кърби, но само защото напоследък Уенди не се свърташе много в страната. — Точно затова съм сигурна, че Уенди щеше да ми каже!
— Толкова ли си сигурна, мамо? — обърна се към нея дъщеря й. — Ами ако се притеснява да ти каже? Магда каза, че баща й ходил при адвокат, а в сряда сменил бравата на апартамента им! Така Магда получила нов ключ, но много се притесняваше, че майка й всеки момент ще се прибере вкъщи и няма да може да си влезе!
— Аха! — отбеляза замислено Нико и този път наистина започна да се притеснява. — Но Шейн сигурно е оставил ключ за Уенди при портиера! А пък и ходенето при адвокат не значи нищо! Има хиляди причини, поради които човек може да се среща с адвокат!
— Мамо — рече търпеливо Катрина, — много добре знаеш, че не е така! Когато родителите тръгнат по адвокати, това означава само едно — развод!
— Сигурна съм, че всичко е наред — отсече Нико. — И веднага ще звънна на Уенди!
— Само не й казвай, че аз съм ти казала за развода! Не искам Магда да пострада заради мен! — извика притеснено Катрина.
— Няма, спокойно! Просто ще проверя как е. Вероятно даже още не се е върнала! — И с тези думи Нико набра телефона на Уенди, но той веднага се включи на гласова поща — нещо, което тя прие като доказателство, че Уенди още не се е върнала или че в момента лети.
Колата спря пред изложбения вход на Медисън Скуеър Гардън. Двете с Катрина слязоха и пресякоха малкия площад. Точно пред вратата, отцепена с полицейски кордон, стърчаха двама-трима от известните папараци — кучешкото шоу си бе спечелило славата на супербляскаво светско събитие. Отегчените изражения на лицата им на пръв поглед подсказваха, че и на тях им е писнало, но пък човек никога не знае. Може пък случайно да се окаже, че някой, например Дженифър Лопес, внезапно е развил мания към кучетата.
— Хей, Нико! — подвикна лаконично един от тях и вдигна фотоапарата си.
Нико поклати глава и инстинктивно прегърна дъщеря си, опитвайки се да прикрие лицето й. Катрина само въздъхна, но щом минаха покрай фотографите, се измъкна от прегръдката й.
— Мамо! — изрече тихо тя и метна гневно назад косата си. — Прекаляваш! Вече не съм малко момиченце!
Нико се закова на място и се усмихна неловко на дъщеря си. Почувства неочаквана болка от неодобрението в тона й. Мисълта, че дъщеря й може да я намрази, беше като пробождане от остра кама. Но тя все пак си оставаше нейна майка, а Катрина — нейното малко момиченце.
— Като твоя майка мое задължение е да те пазя! От всичко! И това ще продължи най-малко до петдесетата ти година!
— О, я стига! — нацупи се момичето.
„Боже, скоро ще се целува с момчетата!“ — помисли си стреснато майка й. Не искаше дъщеря й да се замесва с момчета още от сега. Това си беше пълна загуба на време. Тийнейджърите са по правило кошмарни. Като че ли двамата със Сеймор трябваше да я изпратят в девическо училище, на някое по-безопасно място, като например Швейцария… Но как, за бога, щеше да издържи да не вижда дъщеря си седмици наред?!
— Хей, мамо! — подвикна Катрина и я погледна загрижено. — Хайде да намерим татко! — Грабна ръката на майка си и я помъкна напред.
