— Ще ти кажа още едно нещо, Уенди. Аз се отказах от кариерата си, за да се грижа за децата. Ти смяташ, че това се дължи на липсата ми на талант или може би на моя пословичен мързел. Е, вярно, че не бях толкова талантлив, колкото теб. Просто не притежавам необходимите качества, така е. Но пък си имам други. А ти никога не си ги уважавала. Защо става така, че когато жената се откаже от кариерата си, за да се грижи за децата, хората я смятат за герой, а когато мъжът го направи, всички жени започват да се питат какво не му е наред?! Или е слаб, или е неудачник! Точно това си мислиш и ти, нали, Уенди? Че аз съм неудачник!
Господи, той е прав! Имаше моменти, даже множество такива, когато го бе поглеждала с отвращение, а после, изпитвайки дълбока вина за тези свои мисли, се бе опитвала да ги прикрие, като прави секс с него или му подари нещо. Как се стигна дотук, за бога?! Защо всичко се обърна с краката нагоре? Отговор липсваше. Освен… освен може би да продължат напред и да се постараят да постъпят правилно, като зрели хора. И в пристъп на прозрение тя си даде сметка, че се налага да сложи настрани личната си болка и наранената си гордост. Притежаваше много повече власт от него — винаги е било така и винаги ще бъде, затова просто трябва да му прости. Той не може да й причини болка, никога не би могъл. Тя трябва да постъпи благосклонно… Трябва…
— Шейн — прошепна Уенди. После стисна очи и от гърдите й се изтръгна дълбок, тъжен вопъл заради всички недоразумения, които им се бе наложило да преживеят заедно. — Никога не съм те смятала за неудачник! Аз те обичах, Шейн! Бях влюбена в теб! Още от самото начало…
— Не е вярно, Уенди! — поклати глава той. — Мислеше си, че си влюбена. Но не беше. Как е възможно разумен и напълно здрав човек да бъде влюбен в човек, който не дава и пет пари за него?!
Тя го погледна. Стори й се прекалено нищожен. И толкова жалък. В тези негови бели дънки и черешовочервена риза. Никога не би могъл да бъде повече от това, което беше сега. И все пак си имаше свой собствен път. Някой ден може би ще съжалява за делата си, може би ще си даде сметка, че е допуснал грешка. Може би ще си получи наказанието — но тогава ще го накаже съдбата, а не тя лично.
И неочаквано за самата себе си Уенди се почувства свободна. Благословена свобода!
А после си каза: „Трябва веднага да се махна оттук!“ Плати понито и отиде да си вземе довиждане с децата.
— Сега, когато вече си имам Принс, надали ще ми трябва някой друг! — извика възторжено Магда.
Уенди просто кимна. Отлично я разбираше. На Магда й предстояха изпитания, които трябваше да преодолее и в които понито щеше да й бъде далеч по-добър приятел, отколкото майка й.
„Да, измести ме едно пони! — помисли си тъжно Уенди. — Е, няма нищо!“
— Трябва да се връщам! — заяви на глас. — Тази сутрин ни съобщиха, че сме номинирани за шест „Оскара“, така че се налага да пусна прескомюнике. — Куха и безсмислена лъжа, но все пак трябваше да съхрани достойнството си най-малкото пред своето семейство.
— Но това е фантастично! — изписка Гуинет и очите й светнаха. — Сигурно е много трудно да стигнеш до толкова много номинации за „Оскар“!
— Е, не е чак толкова голяма работа — сви с престорено безразличие рамене Уенди. После си пое дълбоко дъх и завърши: — С това си изкарвам хляба!
И сега, докато седеше на задната седалка на колата и пътуваше към летището за обратния полет към Ню Йорк, тя отново си каза: „С това си изкарвам хляба!“ Телефонът й иззвъня и тя автоматично го включи.
— Ало? — изрече вяло.
— Уенди! — избоботи ентусиазирано Виктор Матрик.
Тя автоматично мина на автопилот.
— О, здравей, Виктор! Как си?
— А ти как си? — попита той. — Сигурно си на седмото небе. Защото лично аз съм! Добра работа с тези номинации, а?! Сега единственото, което ни остава, са една-две статуетки!
— Шансовете за това са много големи, Виктор! Смятам да уредя специална прожекция за членовете на академичния комитет!
— Обади ми се, ако мога да помогна с нещо! А, да, между другото, онова в днешния „Поуст“ също много ми хареса!
Какво има в днешния „Поуст“? Е, няма значение. Щом Виктор е доволен, какво й пука на нея?!
— Предполагам, че ще си вземеш свободен ден, за да празнуваш. Някакви планове?
— Нищо особено. В момента съм в Палм Бийч, със семейството си. Току-що купих на дъщеря си пони.
— Браво на теб! — възкликна доволно Виктор. — За едно момиче няма нищо по-хубаво от едно добро пони! Учи децата на отговорност! Но надали имаш нужда аз да ти казвам това, нали? Е, отново приеми моите поздравления! Освен това предай поздравите ми на семейството! Нищо не може да се сравни с времето, прекарано със семейството! На всички ни се иска да е повече! Всичко хубаво!
— Благодаря, Виктор! — отвърна Уенди.
Самолетът вече я чакаше със спусната стълбичка. Колата мина през оградата и стъпи върху пистата, а стюардът се появи, за да поеме багажа й.
— Бързо свършихте! — позволи си да отбележи единствено той.
