— Мамо, харесва ли ти Принс? — попита синът й.
— Да, харесва ми. Изглежда ми като много красив малък кон!
— Ама той не е малък кон! Той е пони! Има голяма разлика! И аз наистина смятам, че трябва да прекарам първата ни нощ с него тук! — не се предаваше Магда. — Да не би нещо да го подплаши?
— Нищо няма да го подплаши! Нали живее тук! — изрече Уенди с престорено безгрижие. — А сега е време всички да се върнем там, където живеем!
— Обратно в Ню Йорк?! — извика ужасено Магда.
— Защо, мила? Не искате ли да се приберете вкъщи? — изуми се Уенди.
— Не! — изкрещя Тайлър.
— Но мама си има самолет! Частен самолет, който ни чака, за да ни откара у дома!
— Можем ли да вземем и Принс с нас?
— Не, скъпа…
— В такъв случай аз оставам! — отсече Магда.
— Ами баба и дядо? — обади се Тайлър.
— Те ще се приберат по-късно. С Шейн.
— Но баба ми обеща, че в самолета ще седя до нея!
— Можеш да седиш до нея някой друг път.
— Мамо, разваляш всичко! — извика Магда и лицето й се изопна от гняв.
— Нали купуваме понито, Магда? Това е достатъчно!
— Някакви неприятности ли, госпожо Хийли? — обади се Марк, приближавайки се зад тях.
— Не, няма нищо. Просто не желаят да се приберат у дома.
— Че кой би поискал на тяхно място?! Тук е истинска приказка! Клубът за поло на Палм Бийч! Тайно късче от рая!
„О, нищо подобно! Истински ад!“ — прииска й се да му каже тя.
— Хайде тогава да отидем и да купим това пони, госпожо Хийли! — отсече треньорът. После се приведе към децата и попита: — Какво ще кажете да видите бебетата, а!?
— Бебета ли? — изписка развълнувано Магда.
— Малките патенца и малките котенца. А може би и няколко кученца! — Изправи се и се обърна към Уенди. — Децата обожават подобни мигове! Ще помоля Джули, конярката, да ги заведе, а после да ги върне тук. Магда със сигурност ще иска пак да види Принс. Първото й пони! Това е крайъгълен момент в живота на всяко момиче! Миг, който никога няма да забрави!
Да, тук вече беше напълно прав. Всичко бе наистина незабравимо. И тя се загледа притеснено след децата си, които се втурнаха с викове покрай нея и излязоха навън.
— Уенди, хайде! — извика нетърпеливо Шейн от количката за голф.
Уенди въздъхна и завлече себе си и куфарите към поредната количка, поглеждайки с копнеж към децата си. Приседна отзад и сложи дипломатическото си куфарче в скута си. Тук беше близо тридесет градуса, а тя бе облечена цялата в черно. Чувстваше се като древна италианска старица.
Марк седна на шофьорското място и запали нова цигара.
— Магда ще се справи чудесно с Принс, госпожо Хийли! — отбеляза той точно в момента, в който вземаше един завой, но толкова рязко, че едва не изхвърли Уенди от количката. — Никак не бих се изненадал, ако го пусне за първото си шоу! Непрекъснато повтарям на Шейн какъв късмет имате — подобна порода понита се намират изключително рядко!
— Колко струва понито? — попита Уенди, вторачена злобно в тила на мъжа си.
— Петдесет хиляди долара — отговори с равен тон той, без да се обръща.
Уенди ахна и се хвана за перилата на количката, за да не падне. Шейн побърза да се обърне.
— Въобще не е скъпо, Уенди! — просъска и я изгледа предупредително.
— Да, цената е напълно разумна — намеси се Марк и хвърли безгрижно фаса си в чашка е вода, сякаш хората купуваха понита за по 50 000 всеки ден. — Например Ред Батънс го взеха за двеста хиляди долара! Е, това вече не е разумно! — Обърна се, ухили й се и добави: — А най-важното нещо е, че Магда буквално се влюби в това пони! Между тях се появи искра! Веднага се вижда, че любовта им е взаимна. Имате ли сърце да откажете на дъщеря си първата й любов?!
Уенди поклати безнадеждно глава. Петдесет хиляди долара! Истинска лудост! Какво, по дяволите, би трябвало да направи в подобна ситуация? Ако се възпротиви, Магда ще бъде съкрушена, а злодеят ще бъде тя, майка й. И всичко това отново бе дело на Шейн — бе я насадил на пачи яйца, за пореден път! Нарочно беше организирал нещата така, че тя да се провали за сетен път с децата си! Идваше й да отпусне глава в скута си и да се разреве като момиченце.
Усети, че изтощението започна да си казва думата, и се обади:
— Ако нямате нищо против, бих искала да поговоря със съпруга си. Насаме. Преди приключването на сделката.
— Разбира се! — усмихна се благосклонно треньорът. — Нали все пак става въпрос за бъдещето на дъщеря ви като ездач! Трябва да го обсъдите! Но ви гарантирам, че никъде няма да намерите по-добро пони на такава цена!
Шейн я изгледа през рамо и се смръщи.
— Какво има. Уенди? Някакъв проблем ли?
— Аха. Нещо такова — отговори изтощено тя. Съпругът ми току-що ми връчи призовка за развод, не ме допусна в общото ни жилище и отвлече децата ми! А сега иска от мен да похарча 5О ООО долара за някакво си пони!
Марк сви рамене, запали поредната цигара и слезе от количката. Пред тях се простираше плевня в стил „Тюдор“ — с кръстосани греди, вероятно предназначени да наподобяват кралските конюшни високо в планините.
— Аз ще си бъда в офиса. Първата врата в дясно — добави той. — Когато сте готови, заповядайте!
