Къде, по дяволите, се бави Шейн?!
— Не се тревожи за мен! — кимна Джени и си наля последната капка вино в чашата. Вдигна празната бутилка и добави: — Ще отида да отворя друга!
Уенди кимна и хукна да гони Тайлър. От гърдите й се отрони дълбока въздишка. При обичайни обстоятелства не би имала нищо против Джени да стои и до среднощ. Но пък при обичайни обстоятелства Шейн си беше вкъщи. Божичко! Да не е започнал тайно да се дрогира?
Сграбчи сина си за крайчеца на блузката и го вдигна. Детето започна да пищи и да я рита. Без да му обръща внимание, тя го понесе към стаята му.
Всички детски стаи обхващаха огромно пространство, разделено само с картонени стени. На Уенди й се искаше да живеят в истински апартамент, с истински стени, обаче Шейн бе настоявал да живеят в плевня, защото било „много шик“. От време на време ставаше въпрос за ремонти или за преместване, но тъй като тя нямаше никакво свободно време, нещата си оставаха само на приказки — очите на съпруга й блясваха гневно само при мисълта за майстори или за агенти по недвижими имоти. Поради всичко това продължаваха да си живеят в старата плевня, която с всеки изминал ден рухваше все повече и повече.
Сега Уенди постави сина си на леглото. Той започна да скача. Но къде е Шейн, за бога?! Обикновено той приспиваше Тайлър, а тя само влизаше, за да го целуне за „лека нощ“. Когато си беше вкъщи, разбира се. Защото доста често не беше вкъщи, а на снимките на поредния си филм. И макар че никога не би си признала пред никого, с изключение може би на Нико или Виктори, понякога имаше моменти, когато семейството изобщо не й липсваше, когато се чувстваше изключително щастлива, че е сама, че е успешно реализирала се в живота личност, без никакви семейни връзки, които да й тежат като камък на шията и само да я дърпат назад!
Тайлър си запуши ушите и се разпищя.
— И аз се чувствам точно така, скъпи! — кимна Уенди и го сграбчи за предницата на блузката.
Точно тогава той вдигна ръка и я цапардоса. Право в лицето. С юмрук.
Уенди ахна и се дръпна назад шокирана. Първата й мисъл бе, че детето по никакъв начин не е искало да направи точно това. Но ето че той отново се приближаваше нападателно към нея, свил дребната си, мършава ръчичка в юмруче. Уенди не можеше да повярва на очите си. Беше чувала за момченца, които удрят майките си (пък и за по-големи мъжаги). Но никога не бе допускала, че собственият й син ще се обърне срещу нея, че сладкото й шестгодишно дребосъче ще я малтретира така, сякаш е някаква… някаква прислужница!
Дорева й се. Заболя я. Заболя я душата. Ето ги пак, на самата повърхност — милионите години на мъжко насилие над жените! И абсолютната убеденост, че са в правото си да се държат като господари на света!
Изпълни я неизпитвана досега ярост. Ненавист към малкото копеленце. Задиша учестено. Сграбчи го за китките и го стисна като менгеме.
— Никога повече не си и помисляй да удряш мама, разбра ли?! — просъска в лицето му. — Ясно ли е? Никога повече не удряй мама!
Той я изгледа… объркано? Като че ли не схващаше, че е извършил нещо лошо. „И сигурно е точно така“ — каза си Уенди и пусна ръцете му.
— Право в леглото, Тайлър! Веднага! — заповяда му тя.
— Ама… — запротестира той.
— Веднага! — вече бе принудена да извика майка му.
Детето виновно се сви в леглото с дрехите. Въобще не й пукаше. Когато се върне, Шейн ще му облече пижамката. Пък и да спи с дрехите, голяма работа! Няма да му стане нищо за една нощ!
Излезе от импровизираната стая и затвори вратата зад гърба си. Продължаваше да трепери от ярост. Облегна се на стената и сложи ръка върху устните си. От очите й рукнаха сълзи. Обичаше сина си. Наистина! Всъщност обожаваше всичките си деца! Но те очевидно я мислеха за отвратителна майка. Ето Тайлър например — той определено я мразеше!
Уенди не бе в състояние да се справи с всичките тези разнородни емоции. Така става, когато имаш толкова деца. Безкрайни емоции. И не всичките от тях особено приятни.
Изпълни я чувство на вина.
Насочи се към дневната. В рамката на вратата зърна в далечината Джени Кадин — изглеждаше като красиво момиче от снимка на модно списание. Чупливата й коса беше вдигната небрежно на тила й. Дългите й крака бяха опънати лениво напред. За момент на Уенди й се стори, че я мрази. Мразеше я заради свободата й, заради всичко онова, с което не й се налагаше ежедневно да се справя. Дали Джени бе наясно каква щастливка е, че е свободна?
Направи завой към кухнята, отвори камерата на хладилника и извади оттам бутилка водка.
