— Така ли смяташ наистина? — извика Виктори. Досега изобщо не се беше замисляла по този въпрос.
— Всичките тузари пият виагра. Направо са се вманиачили на тази тема! Особено онези от Холивуд! — отбеляза презрително Уенди. — Да, знам, че Лин Бенет живее в Ню Йорк, но иначе си е типичен холивудски магнат! Всичките му приятели са филмови звезди. Освен това не пропуска нито един от мачовете на „Лейкърс“! Направо ме побиват тръпки, като си помисля за това!
— За кое, за баскетбол ли?
— Не, за виаграта! — отсече приятелката й. — Така де, ако не можеш да го вдигнеш без помощта на медицината, не е ли това ясен знак от природата, че вече ти е време ла прекратиш секса?!
Виктори се засмя. Но въпреки думите на Уенди тя долавяше, че приятелката й е доста разтревожена за случилото се с Шейн. Защото изобщо не беше в неин стил да напада така мъжете.
Накрая приключиха разговора и Виктори пак погледна през прозореца. Лимузината вече напредваше по Медисън авеню, покрай скъпите дизайнерски магазини с площ над пет хиляди квадратни метра от рода на „Валентино“. Пак се замисли за случилото се между Уенди и съпруга й и се смръщи. Страхуваше се за приятелката си — страхуваше се какво ще се случи с нея, ако Шейн не се върне. И двойно повече се страхуваше какво ще стане, ако той се върне.
Когато се запозна с Шейн — преди много години, на един коктейл в Лос Анжелис, където той беше заедно с Уенди, — тя го възприе така, както сигурно и Уенди го бе възприемала в началото. После с изненада разбра, че Уенди е омъжена. Тя беше прям човек, с момчешко излъчване — не носеше никакъв грим, а обичайното й облекло беше дънки и ботуши, мъжка риза и тъмносин блейзер. Тогава Виктори се зачуди дали Уенди не се бе лишила съзнателно от своята женственост, за да я възприемат на сериозно в киноиндустрията, но постепенно осъзна, че тя си е просто такава. От Уенди се излъчваше някаква особена топлота и лекота на общуването, която напомни на Виктори за момичетата, с които се сприятеляваше, когато беше на осем. Като зрял човек, Уенди се бе превърнала в онзи тип жена, която останалите жени смятат за красива, а мъжете рядко забелязват. И през първата седмица на тяхното запознанство тя с абсолютно нищо не подсказа на Виктори, че в живота й има мъж.
Поради всичко това Виктори бе истински шокирана, когато на поредния коктейл Уенди се появи с един възхитителен млад мъж. Шейн имаше буйна, рошава коса и закръглено херувимско лице. Не беше особено висок, но за мъж с неговото излъчване това и не беше задължително. В началото тя въобще не ги възприе като двойка. Шейн се държеше като момче, което не се смята за достатъчно зряло, за да бъде женено, и имаше лицето на мъж, който не счита за наложително да се обвързва конкретно, с която и да е жена. В душата на Виктори автоматично се зародиха подозрения — дали всъщност Шейн не е гей, или пък само използва Уенди.
— Нямах представа, че вие двамата сте женени! — бе възкликнала изумено Виктори, прехвърляйки погледа си от единия към другия и обратно.
— Е, аз съм нейната голяма тайна! — бе отбелязал Шейн, съзерцавайки Уенди с обожание. — Гледа да не ме показва много пред хората!
Уенди се бе засмяла гордо, а Виктори се бе почувствала като пълна идиотка. И действително само една глупачка не би допуснала и трета възможност — че Шейн просто обича Уенди. И защо да не я обича?! По онова време тя познаваше Уенди само от няколко седмици, но вече бе убедена, че тя е прекрасен човек. И фактът, че Шейн е бил достатъчно интелигентен, за да прозре колко великолепна е Уенди, бе напълно достатъчен за Виктори, за да го хареса.
Ала обожанието й не бе продължило особено дълго. Веднъж успял да надникне отвъд красивата фасада на Шейн, човек разбираше, че той е като евтина сребърна паница — щом потъмнее, загубва завинаги блясъка си. Той беше типичен мазник, непрекъснато се опитваше да се натяга на приятелите на Уенди от филмовия бизнес. Съпругата му си съдираше задника от работа, докато негова милост си караше кефа — голф, ски, скейтборд. А по отношение на външния си вид бе по-зле и от жена. По време на няколкото гостувания на Виктори в техния дом Шейн не бе пропуснал да се изфука с разнообразните си нови придобивки към личния си гардероб: „Долче & Кабана“, „Ралф Лорен“, „Прада“ и какво ли още не. А един път бе извадил обувки на „Коул Хаан“ от алигаторска кожа, които струваха 1 500 долара! Уенди просто се бе изсмяла. Възприемаше поведението му като смешно — посещенията му в SPA центровете, редовните сесии за масаж, редовният маникюр и педикюр. Бе стигнал дори дотам, че да изруси връхчетата на щръкналата си коса и да си слага инжекции с ботокс! Та самата Уенди не си бе поставяла такива инжекции (не че имаше нужда — по бялата кожа на лицето й, което много трудно хващаше тен, нямаше никаква бръчица)! А напоследък говореше и за пластична операция на очите, която щяла да му бъде направена от някакъв скъпарски холивудски пластичен хирург.
— Уенди — бе рискувала веднъж Виктори да се обърне към приятелката си, — не се ли притесняваш, че Шейн ще пропилее всичките ти пари?
