Цялата истина полностью

— Но на пункта платих с карта и това е регистрирано!

— За щастие ние разбрахме навреме какво става. Неколцина от най-добрите ми хакери проникнаха във фирмата, която контролира електронните плащания. Записващата им система претърпя тотален срив малко след твоето преминаване през бариерата.

От гърдите на Пендър се изтръгна въздишка на облекчение.

— Както винаги вие сте помислили за всичко.

— Искам да направиш нещо за мен.

— Каквото кажете.

— Налага се да приключим тази работа. Веднага. Трябва да разпоредиш на твоите хора да опразнят бойната зала и да си вървят у дома. Ние ще имаме грижата да я почистим от всичко, което те свързва с „Червената заплаха“.

— Моите хора могат да го направят, мистър Крийл. Веднага ще им се обадя.

— В светлината на последните събития предпочитам да го направят моите хора — поклати глава Крийл. — Нали ме разбираш?

— Добре, след като настоявате.

— А най-хубавото е, че не се налага да плащаш тези пари, Дик.

— Предполагам, че сте прав. Но в такъв случай тя ще публикува материала. Истинският материал.

— Нека го публикува. Мисля, че нещата вече са в необратима фаза. Договорите са подписани, а Китай и Русия са на крачка от войната, независимо от дипломатическите усилия в международен мащаб. Джеймс не може да направи нищо друго, освен да се отрече от първия си материал. Ще каже „бях подведена“ или нещо подобно. Но при липсата на конкретни доказателства няма кой да й повярва. В очите на света тя ще изглежда просто некомпетентна.

— Значи спечелихме.

Крийл преметна ръка през рамото му.

— Да, Дик, печелим. А сега се обади на твоите сътрудници и да приключваме.

Седяха в хотелската стая на Кейти и за стотен път проверяваха видеозаписите. В единия ъгъл беше тикната отрупана с чинии и чаши количка. Бяха си поръчали храната тук, защото никой не искаше да си губи времето с ресторанти. Завесите бяха спуснати, осветлението изключено. С помощта на лаптопа бяха увеличили кадрите и ги разглеждаха един по един, под всякакъв ъгъл.

И не откриваха абсолютно нищо.

Шоу лежеше по гръб на пода, отправил поглед в тавана. Изтощената Кейти със зачервени очи правеше същото, но от неоправеното легло. В един момент се надигна и отиде до количката да си налее кафе.

— Искаш ли? — обърна се да го погледне тя.

Шоу поклати глава. Очите му продължаваха да фиксират тавана.

— Франк провери офшорната сметка, която е открил специално за превода — промърмори той. — Парите ги няма в нея.

— Страхотно — въздъхна Кейти. — Нямам полезен ход и все още съм бедна.

Седна зад бюрото, отпи глътка кафе и насочи очи към екрана.

— Нещо ново при дипломатическите преговори? — попита Шоу.

Кейти натисна няколко клавиша, влезе в интернет и отвори новините.

— Срещата в Лондон продължава. Китай и Русия дори не са изпратили делегации, но все още има надежда за мирно решение.

Излезе от интернет и отново пусна на бавна скорост кадрите с мерцедеса.

Шоу извърна глава и я погледна.

Лицето й беше сбърчено от усилията да се концентрира.

— Стига вече, Кейти. Сто пъти гледахме проклетия запис, но не видяхме нищо. А и онези от фирмата за пътната такса още мълчат. Колкото повече време минава, толкова…

— Шоу, погледни! — възбудено викна Кейти, заковала поглед в екрана.

Той скочи и се надвеси над масата.

— Какво?

— Ей там! — Показалецът й опря в долната част на екрана, където беше изолирала един детайл.

— И какво? Това е задният калник на мерцедеса.

— Мерцедесът е черен!

— Така ли? Аз пък мислех, че е бял. — Иронията в гласа му бързо се смени от нетърпение. — Казвай какво има!

— Хей, я се дръж по-прилично! — сопна се тя и докосна с нокът екрана. — Колата е черна, но това място е синьо. — Пръстът й продължи да се движи. — Тук е златисто, а тук — червено.

— Забелязах го, другите също. Някакъв стикер на калника. Но това е всичко, което се вижда. Никакви надписи. Техниците вече го разгледаха под лупа, но не откриха нищо.

— Знам, знам. Чакай малко… — Пръстите й затичаха по клавиатурата и кадърът увеличи размерите си. В него се появиха червена горна черта и къса златиста линия върху тъмносин фон. Поредното докосване на клавиатурата максимално увеличи червеното и златистото.

— Вече разглеждахме тези неща, Кейти — каза Шоу и хвърли загрижен поглед към напрегнатото й лице. — Какво е толкова важно?

— Когато ги видях за пръв път, шарките ми се сториха познати. После реших, че бъркам. Но сега вече съм сигурна, че съм ги виждала някъде. Но къде, по дяволите? Главата ми ще се пръсне! — Очите й се спряха на сакото на Шоу, окачено на стола. Пръстите й докоснаха горното джобче. — Ето къде! Това е, по дяволите!

Пръстите й полетяха по клавиатурата. Отново влезе в интернет и направи бърза справка в „Гугъл“.

Шоу зяпна от изненада, когато на екрана се появи отговорът.

Кръст с червена горна част, син щит и златисто Х с червена корона в центъра. Също като онзи, изобразен върху стикера.

Шоу прочете заглавието на справката.

— Училище „Сейнт Олбънс“?

Тя кимна.