Франк реши да провери в компанията за електронно разплащане, но въпреки пълномощията му тя отказа всякаква информация. Наложи се да потърсят помощта на щатската полиция във Вирджиния и направиха нов опит. Този път им беше казано, че сървърът е блокирал, а може би е бил заразен с вирус и част от информацията автоматично се е изтрила. Случвало се доста често, но компанията работела по въпроса и скоро щяла да се свърже с тях.
— Да се свържете с нас?! — изкрещя в слушалката Франк. — Целият шибан свят ще се срине, а ние трябва да чакаме да се свържете с нас?!
Жената отсреща хладно го осведоми, че не харесва тона му, но те правели всичко възможно. Компютрите далеч не били съвършени машини.
— Слушай, скъпа — изръмжа Франк. — На кого ще му пука за несъвършените компютри, когато дойде краят на света?
Жената явно не го слушаше, съсредоточена в предварително подготвения си сценарий. Тя пожела приятен ден на Франк и го увери, че с удоволствие ще му отговори, ако има други въпроси. Доброто обслужване на клиентите винаги било на първо място в тази компания.
Франк затръшна слушалката. Ако имаше коса, със сигурност щеше да я оскубе.
— Какво правим сега? — обърна се към останалите той. — Ще седим и ще чакаме изстрелването на първата балистична ракета?
— Имаме ли друг избор? — сви рамене Ройс.
— Малко ще се поразровим — надигна се Шоу.
— Къде точно?
— В мръсотията — отвърна Шоу и затвори вратата след себе си.
Кейти объркано погледна двамата мъже в стаята.
— Какво му става? — пожела да узнае Ройс.
— Напоследък му се насъбра доста — въздъхна тя.
— На
Кейти не го чу, защото вече тичаше след Шоу.
Настигна го в далечния край на коридора.
— Шоу?
Той спря да я изчака.
— Какво мислиш да правиш?
— Както казах: ще ровя — отвърна той и отново тръгна напред.
Наложи й се да подтичва, за да не изостане.
— Но къде, как? Не можеш да извадиш човека от вълшебната си шапка.
— Не се знае.
— Защо се държиш толкова тайнствено? — избухна тя. — Трябва да ти кажа, че наистина ми действаш на нервите! — Хвана го за ръкава и добави: — И спри, ако обичаш! Отдавна не съм участвала в маратон!
— Не ми трябва помощта ти! — рязко се обърна той.
— Знам — овладя се тя. — Но аз
— Планът ти беше добър, Кейти — смекчи погледа си той. — Почти го пипнахме.
— Какво ще кажеш, ако ти помагам? И бездруго няма какво да правя в момента. — На лицето й се появи лека усмивка. — Не забравяй, че „светът е в опасност“…
— Добре. Някакви идеи?
— Разполагаме само с видеозаписа на колата. Според мен си струва да го прегледаме още веднъж. Може би сме пропуснали нещо.
— Добре — кимна след кратък размисъл Шоу. — Ще поискам едно копие и ще го прегледаме отново.
— Защо копие? Не можем ли просто да го пуснем за втори път, заедно с Франк и Ройс?
Шоу не отговори, но се завъртя и тръгна обратно.
Крийл включи малкия магнетофон, който държеше в ръка. Пендър изслуша разговора си с Кейти Джеймс и лицето му посивя.
— Вие сте знаели? — прошепна той.
— Разбира се, Дик. Аз знам всичко, а ти би трябвало отдавна да си наясно с това.
— Тъкмо щях да се погрижа за всичко, без да ви безпокоя, мистър Крийл — запелтечи Пендър. — Събрах парите и се канех да ги преведа.
— Високо ценя усилията ти, Дик — кимна Крийл. — Но проваленият блог е нещо много сериозно. Бях сигурен, че с парите, които получаваш от мен, това не биваше да се случи. Но какво да се прави, такъв е животът. Много добре знам, че понякога се случват неочаквани неща.
— Но след като й платим…
— За съжаление не е толкова просто — прекъсна го Крийл. — Съмнявам се, че жена като Кейти Джеймс би изпитала толкова внезапно влечение към парите. Преди да я включа в малкия си план, аз си направих труда да я проуча както трябва. Преди години тя отказа да стане водеща в сутрешните предавания на редица утвърдени телевизии, от които би натрупала състояние. Устроена е така, че материалът е много по-важен за нея от парите. Мисля, че дори двайсет милиона долара не биха я накарали да се промени.
— Тогава защо ме потърси?
— За да те накара да й се обадиш. Когато мис Джеймс ти е наредила да спреш колата, този приятел тук твърди, че ти буквално си избягал от магистралата.
— Следил ме е? — попита Пендър и се втренчи в лицето на Сизър.
— Отговори на въпроса, Дик.
— Да, направих го. Бях изнервен. Имах чувството, че ме гледа отнякъде.
— Магистралата е платена и навсякъде по нея са поставени камери. Забележката й е имала за цел да предизвика някаква реакция от твоя страна. И ти си реагирал. В момента те гледат записа, сравняват го с времето на обаждането и виждат, че за малко не си катастрофирал в мига, в който Джеймс ти е подхвърлила уловката. По този начин могат да засекат колата ти.
— Тя ти казва да отбиеш и ти го правиш — добави Сизър. — Направо през пункта за плащане на пътна такса.
— О, господи! Вероятно вече ме чакат у дома! Това се случи преди два дни и аз…
— Успокой се, Дик. Ако камерите бяха заснели лицето ти, вече щеше да си арестуван. Което означава, че не разполагат с твоя снимка.
