За съжаление това не се случи. Мерцедесът
— Черен мерцедес S500 — обяви Франк. Това все пак стесняваше кръга. — Ако предположим, че е регистриран в окръг Колумбия, Мериланд или Вирджиния, можем да проверим архивите на пътната полиция.
— Това е богат район — поклати глава Кейти. — Сигурна съм, че много от местните тук карат S500. А и не сме сигурни за регистрацията, защото не виждаме номерата. Колата може да е дошла отвсякъде, което означава стотици, дори хиляди собственици.
— Тя е права — кимна Ройс.
— Има по-лесен начин — обади се Шоу. — Тази магистрала е
— Точно така — щракна с пръсти Франк. — На изходите има камери, записващи хората, които не плащат. Ако нашия човек го няма на тях, аз съм готов да се обзаложа, че използва карта. Оттам ще получим данните му.
— Но как можем да бъдем сигурни, че плаща по електронен път? — попита Ройс.
— S500 струва над сто бона. Бъди сигурен, че човек, който дава толкова пари за кола, едва ли ще рови из джобовете си за центове.
— Все пак не изключвам възможността колата да е отбила в другото платно, за да избегне някакъв инцидент — намеси се Ройс. — И да няма нищо общо с нашия случай.
— За да изчезне от магистралата в мига, в който Кейти казва на онзи тип да спре? — вдигна вежди Шоу. — Не, този е нашият човек! Чухте скърцането на гумите и надутия клаксон, които съвпадат абсолютно точно с кадрите, заснети от мен.
— Можем да проверим компютрите на изхода — рече Франк и погледна часовника на екрана. — Точно седем минути след полунощ.
— Пипнем ли този тип, всичко е свършено — каза Ройс. — Арестуваме го, екстрадираме го в Лондон и го затваряме на топло завинаги, заедно със съучастниците му.
— Точно така — съгласи се Франк.
Кейти хвърли неспокоен поглед към Шоу, който гледаше встрани с каменно изражение.
Според мен не е точно така, помисли си той.
Пендър все пак успя да събере двайсет милиона долара, въпреки че му костваше огромни усилия, включително разпродажба на акции и облигации, ликвидиране на пенсионни фондове и опразване на трезори. На втория ден след разговора с Кейти Джеймс той стана рано, за да уреди подробностите по трансфера. Отчаяно се надяваше, че бонусът на Крийл ще бъде достатъчно щедър, за да покрие тези неочаквани разходи, направени от собствения му джоб. А след това се молеше всичко да приключи и да бъде забравено.
Разведен, с две деца в колеж и едно в последните класове на елитна частна гимназия, Пендър обитаваше къща в Маклийн, щата Вирджиния, където живееха много вашингтонски политици — популярни или непопулярни в зависимост от гледната точка. Той ценеше свободата си и обичаше работата си, а сексуалните му контакти бяха кратки и безразборни, най-често с някоя млада служителка в офиса, която търсеше бързо развитие на кариерата си. Предпочиташе нещата да бъдат такива, без обвързване. Не разбираше как умен мъж като Николас Крийл продължава да се жени за партньорките си, в чиито глави имаше толкова мозък, колкото и в бюстовете им.
След като събра двайсетте милиона, той се готвеше да ги преведе. Но какво щеше да стане, ако Джеймс все пак напише изобличителния материал? Или ако почне да го изнудва за още пари? Или, не дай боже, ако Крийл разбере?!
Взе душ, облече се, изпи чаша портокалов сок и грабна куфарчето си.
В момента, в който стигна гаража, пред очите на Дик Пендър се спусна черна завеса.
Свести се няколко часа по-късно, проснат на легло в малка стая. Единствената светлина идваше от крушката на настолна лампа без абажур. Надигна се и бавно се огледа. Чувстваше, че не е сам. Вдигна ръка да предпази очите си от светлината.
— Какво става, по дяволите? — попита Пендър, опитвайки се да прозвучи твърдо. Не се получи. Гласът му изтъня, устните му започнаха да треперят.
Едрият мъж с гневно лице направи крачка напред и лампата освети лицето му. Пендър уплашено залепи гръб за стената.
— Просто те прибрахме на сигурно място.
После вратата рязко се отвори, лампите светнаха и той започна да примигва. Когато видя кой влиза, лицето му изведнъж помръкна.
— Вие? — прошепна той.
— Да, аз — отвърна Николас Крийл, а Сизър безмълвно застана зад него.
Далеч по-труден беше въпросът дали властите имаха право да шпионират гражданите без съдебна заповед, за да разберат дали даден автомобил е преминал през определена бариера за заплащане на пътни такси в определено време. Шоу и останалите откриха, че охранителната камера на бариерата, през която беше преминал Пендър, просто не функционира. Тя вероятно беше заснела толкова много граждани, които бяха преминали, без да плащат, а впоследствие бяха отказали да платят получената по пощата глоба, че съответните служби я бяха оставили там само като възпиращо средство. Но всички вече знаеха това, тъй като един от местните вестници беше писал за нея.
