Цялата истина полностью

— Да не си се побъркал! — изкрещя тя, сграбчила якето му, за да се задържи на крака. В същия момент той зърна Лесник на отсрещния тротоар, на брега на Темза. Втурна се след него, без да обръща внимание на колите. Кейти го последва, продължавайки да крещи. Засвириха клаксони, заскърцаха спирачки.

Лесник тичаше по тротоара. В един момент спря и се обърна с разкривено от страх лице.

Куршумът го уличи между очите. За миг се задържа прав, сякаш не можеше да повярва, че животът му току-що беше свършил. После се люшна назад и се преметна през парапета. Тялото му пльосна в спокойните води на Темза, които леко порозовяха.

В момента на изстрела Шоу се сви на топка. Крещейки името на Лесник, Кейти направи опит да го заобиколи, но той успя да хване глезена й със здравата си ръка. Смъкна я на земята и я дръпна зад колата, паркирана наблизо.

— Не ставай! — напрегнато подвикна той. — Беше снайперист!

Предпазливо надникна над калника и потърси блясъка на оптиката. Не видя нищо.

Очите му се върнаха на треперещата Кейти, чертите му се смекчиха.

— Вече всичко е наред — прошепна той и я прегърна през рамото.

— Нищо не е наред! — сопнато отвърна тя и отблъсна ръката му. — Защо трябваше да идваш? Защо подплаши горкия невинен човек? Убиха го заради теб!

— Не знаем колко е невинен — спокойно отвърна Шоу. — А сега да изчезваме! Полицията…

— Ти изчезвай! Аз искам да говоря с полицията! Това ще бъде добра база за целия ми репортаж.

— Значи все още искаш да го направиш? — погледна я с недоверие той.

— Разбира се! Искаш ли да чуеш нещо интересно? Преди да връхлетиш в стаята, бях решила да отложа нещата, поне временно. Но сега… — Очите й се извъртяха към мястото, където беше изчезнал Лесник. — Сега промених решението си!

— Кейти, чуй ме…

— Не, Шоу, ти ще ме чуеш! — решително го прекъсна тя. — Знам колко те боли заради смъртта на любимата жена. Знам, че в момента животът ти е много по-гаден от моя. Но ти премина всякакви граници, Шоу. Буквално ги унищожи! Вече не мога да ти вярвам!

В далечината се разнесе вой на сирена. Шоу тревожно надигна глава, после се извърна към нея.

— По-добре тръгвай — хладно го изгледа тя. — В момента нямаш нужда от полицията.

— Даваш ли си сметка в какво се забъркваш, Кейти?

— Аз търся истината, жалък нещастнико! — изкрещя извън себе си тя. — Хайде, изчезвай!

Очите му гневно проблеснаха, но този път Кейти не се впечатли.

— Изчезвай! — изкрещя тя.

Той колебливо се изправи.

— Не се безпокой, няма да споменавам името ти — викна след него Кейти. — Смятай го за прощален подарък!

Кейти се обади на Кевин Галахър и му разказа за развоя на събитията. Когато успя да овладее възбудата си, той й зададе един-единствен въпрос:

— Кога ще предадеш материала?

— Вече е готов. Още сега мога да ти го изпратя по електронната поща. Редактирай глупостите и го пускай.

— Информаторът ти е мъртъв, така ли?

— Да. Полицията разследва случая.

— Разпитваха ли те?

— Да. Казах им най-главното, без да споменавам какво научих от него. Първа страница, нали Кевин?

— Първа, естествено! Десет сантиметрови букви на заглавието, Кейти! Правим го само когато някъде избухне война! Веднага изпращай материала! Ще ти звънна, след като го прочета.

Кейти изключи телефона, поколеба се за миг и натисна един клавиш на лаптопа си. Репортажът отлетя към редакцията. Правим го само когато някъде избухне война. В главата й отново изплуваха думите на Шоу: Ами ако избухне световна война? По гърба й пробягаха хладни тръпки.

Галахър се обади след двайсет минути. Дори през океана се усещаше, че му текат лигите.

— Пускаме го в сутрешното издание — обеща той, поколеба се за момент и добави: — Все още има доста време. Сигурна ли си, че някой няма да ни изпревари?

— Лесник вече няма да говори с никого, ако това имаш предвид. Но аз не разполагам с неоспорими доказателства, че в деня на нападението той наистина е бил в сградата. Уликите са косвени, тъй като нямам независим източник, който да ги потвърди. В повечето случаи не постъпвам така.

— Няма начин да знае всичките тези подробности, ако не е бил вътре, Кейти. Лондонската полиция отказва всякаква информация по въпроса, въпреки че направихме всичко възможно да се сдобием с нея. Ами убийството му? Мисля, че то е достатъчно доказателство. Пускал съм водещи материали и с по-малко доказателства — като всеки друг вестник. Спомни си фиаското с отбора по лакрос на университета „Дюк“ с охранителя Ричард Джуъл в Олимпийския парк в Атланта.

— Фиаско е ключовата дума, Кевин — кимна Кейти и изведнъж я обзеха съмнения.

— Нямаш грижи, Кейти. Материалът ще ти донесе третия „Пулицър“. Изпий една чаша вместо мен.

— В това отношение имам известни проблеми — сви се Кейти. — Мисля, че го знаеш.

— Знам го, и какво? Иди и се натряскай! Материалът си заслужава.

Нещо прещрака в главата й. Не знаеше дали се дължи на дебелашкия намек, или на нещо друго, но тя тръсна глава.

— Задръж малко, Кевин.

— Какво?

— Не можеш да пуснеш материала. Все още не.

— Шегуваш ли се?

— Изчакай да ти се обадя. Искам да проверя някои неща.