— Да вървим.
Кейти предпазливо се надигна, изпробвайки устойчивостта на краката си. Преметна сака си през рамо и прошепна:
— Ще умрем, нали?
— Вероятно. Защо питаш?
— Просто исках да го чуя.
На пристанището хванаха такси и поеха на запад, към Дъблин. Пътят се виеше през малки селца. Валеше неприятен студен дъжд, дори кръчмите, покрай които минаваха, бяха почти празни. За миг Кейти зърна пламъците на огъня в добре разпалена камина, а до нея някакъв дебелак точеше висока халба бира. Не изпита никакво желание да се присъедини към него. Май беше успяла да се отърве от алкохолизма завинаги. Оказа се, че за целта е достатъчно да се озове на края на света.
Преди да напуснат Англия, тя се обади на Кевин Галахър и му обясни, че е получила лъжлива информация за събитията във Финикс Груп.
— Разполагаш ли с твърди доказателства? — остро попита той.
— Не са стопроцентово твърди.
— Разполагаш ли с твърди доказателства, че фактите в твоя материал са неверни?
— Не.
— В такъв случай ние заставаме зад тях.
— Дори ако аз не го сторя?
— Това е най-великият репортаж в живота ми, Кейти. За мен този разговор не се е състоял, предлагам и ти да го забравиш!
Линията прекъсна с остро изщракване.
— Гадно копеле! — извика Кейти. — Ненавиждам всички редактори!
Таксито ги стовари на пуста странична уличка, откъдето продължиха пеш.
— Това не е ли университетът? — огледа се в дъжда Кейти.
Шоу кимна и свърна в първата пресечка.
— Хайде, побързай.
Не след дълго почука на някаква врата, над която висеше рекламна табела.
— „Книжарницата на Маги“? — вдигна вежди Кейти.
Врата отвори висока едра жена, която мълчаливо ги пропусна да влязат.
Кейти бавно огледа стените на помещението, запълнени от полици с книги. За това ли си беше изповръщала червата в онова корито, което подскачаше по вълните на Ирландско море? За да стигнат до тази книжарница в мрачния Дъблин?
Жената не се представи, Кейти също. Просто прие, че тя трябва да е Маги.
— Съжалявам за Ана — обърна се домакинята към Шоу.
После ги поведе нагоре по стълбите. Озоваха се в стая, превърната в нещо като гримьорна.
— Седнете тук, моля — каза домакинята и й посочи въртящ се стол, поставен пред голямо огледало. Кейти се подчини. Жената хвана кичур от дългата й коса и вдигна голяма ножица.
— Хей, какво си въобразявате? — подскочи Кейти.
— Не й ли каза? — попита жената, обръщайки се към Шоу.
— Какво да ми каже?
— Предстои ти подстригване — отвърна Шоу и погледна към домакинята. — Скъси я максимално и я боядисай в друг цвят. После можеш да скалпираш и мен.
Един час по-късно Кейти Джеймс се превърна в брюнетка със стърчаща във всички посоки късо подстригана коса. Вместо сини, очите й станаха кафяви и значително по-кръгли. Кожата й беше видимо по-мургава, а устните й — по-тънки. Широките дрехи я правеха с десетина килограма по-пълна.
Шоу нямаше как да стане по-нисък, но след двайсет минути косата му почти изчезна, а жената направи забележителни промени върху лицето му. Появиха се мустачки и козя брадичка, вирнат нос и контактни лещи, превърнали яркосините му очи в безлично кафяви. Заковала поглед в него, Кейти беше готова да се закълне, че е друг човек.
Жената ги заведе в друга стая, пригодена за фото студио.
— За пръв път виждам съдържателка на книжарница с толкова странични интереси — отбеляза Кейти.
Два часа по-късно снимките бяха готови, а Шоу и Кейти се сдобиха с нови паспорти, шофьорски книжки и други документи, според които двамата бяха съпружеска двойка от лондонско предградие.
Шоу благодари на жената и й плати.
— Желая ви късмет — рече тя.
— О, ще ни трябва доста повече от късмет, скъпа — отвърна Кейти, когато вратата зад тях се затвори. — По-добре иди да запалиш свещ и да се помолиш за чудо!
Изминаха няколко крачки по улицата и Кейти вдигна глава.
— А сега накъде?
— Ще отидем да се наспим, а след това аз имам час при лекаря.
— Час при лекаря? — недоверчиво го изгледа тя.
— Дай да се разберем — отвърна той и спокойно издържа на погледа й. — Нямам намерение да ти давам обяснения за всичко, което правя.
— Много добре — кимна тя. — Но имай предвид, че този процес може да бъде
— Окей, правилата са ясни — кимна той и ускори крачка. Тя се принуди да подтичва до него, за да не изостава.
В хотела се регистрираха като семейство и получиха двойна стая. Шоу я предупреди, че не иска да я оставя сама нито за миг.
— Веднъж почти те хванаха, което означава, че със сигурност ще опитат отново.
Поръчаха си храна в стаята, но изтерзаният стомах на Кейти отказа да приеме друго освен топъл чай и малко хляб. После опряха лакти на малката масичка и се заеха Да обсъждат нещата.
— Все още не мога да разбера защо са избрали точно Финикс Груп — промълви Шоу.
— Вероятно защото е собственост на Китай — отвърна Кейти с чаша в ръце, извърнала поглед към проливния дъжд зад прозореца.
— В Лондон е пълно с китайски фирми — поклати глава той. — И защо Лондон?
— Става въпрос за китайски мозъчен тръст все пак.
— Добре, но защо мозъчен център?
