Цялата истина полностью

— Откъде знаеш какво очаквам от теб? Още нищо не съм ти казал.

Кейти любопитно въртеше глава от единия към другия.

— Ами кажи тогава — подкани го Лиона.

Шоу нави ръкав и й показа металните скоби в раната си.

— Господи, как се случи?

— Предполагам, че Франк е пропуснал да ти обясни.

Тя се наведе над раната.

— По всичко личи, че зараства нормално. Хирургът е свършил добра работа.

— Благодаря за експертното мнение. Но аз съм тук за друго.

— За какво?

Шоу извади малък метален цилиндър.

— Искам да го сложиш вътре — посочи защипаната рана той.

— Не говориш сериозно.

— Шоу! — възкликна Кейти.

— Напротив, говоря напълно сериозно.

— Какво е това? — бавно попита Лиона.

— Не ти трябва да знаеш — поклати глава Шоу. — Изработено е от неръждаема стомана, ако това може да ти помогне.

— Не може. Рискът от инфекция остава…

— Ще го сложиш в стерилизирана марля. Искам да е точно там. Можеш ли да го направиш?

— Разбира се, че мога. Въпросът е защо, по дяволите, трябва да го правя?

— Защото аз те моля. Любезно, разбира се.

— Колко надълбоко? — нервно преглътна Лиона.

— Малко. Трябва да мога да го извадя, ако се наложи.

— Това е безумие! — извика Кейти.

— Съвсем плитко, Лиона — не й обърна внимание Шоу. — Задължена си ми.

— Не виждам нещата по този начин.

— Но аз ги виждам именно по този начин — тръсна глава Шоу, издърпа ризата си и я вдигна нагоре. Вдясно на гръдния му кош личеше голям белег със следи от шевове.

Кейти се втренчи в него, обърна се към Лиона и намръщено попита:

— Ваше дело ли е?

Домакинята облиза пресъхналите си устни.

— Тук няма условия за операция, Шоу. Не разполагам и с инструменти.

— Дъблин е голям град, там ще намериш всичко.

— Ще отнеме време.

— Днес следобед! — изстреля той. В гласа му се долови заплаха.

— Не мога. Трябва да бъда в „Малахайд“.

— Следобед! — натъртено повтори той.

— Добре. Ще ти се обадя.

Шоу се надигна и Кейти го последва.

— Нямам възможност за пълна упойка — викна след него Лиона. — Мога да ти направя само местна, което означава болка.

— Винаги има болка, Лиона — отвърна Шоу, докато прибираше ризата си под колана.

Кейти го последва навън и остро попита:

— Коя е тази жена, по дяволите? Съпругата на доктор Франкенщайн? Какво става, Шоу?

— По-добре да не знаеш, Кейти, повярвай ми.

— Да ти повярвам, така ли? А какво стана с твоето доверие към мен?

— Казах, че ще поработя по въпроса. Все още не съм готов.

Дъждът беше спрял и денят в Дъблин се очертаваше да бъде хубав. Между дърветата се стрелкаха птички, красиви цветя се поклащаха на лекия ветрец. По тротоарите се разхождаха и разговаряха хора, кафенетата бяха пълни, по широките улици пъплеха автомобили.

В малкото антисептично помещение Шоу скърцаше със зъби и сякаш се готвеше да смаже облегалката на стола със здравата си ръка. Облечена в хирургически халат, с маска и ръкавици, Лиона току-що беше извадила няколко от металните скоби, които придържаха разкъсаната кожа. Също нахлузила ръкавици, Кейти стискаше с всички сили другата му ръка.

— Това беше по-лесната част — любезно поясни Лиона, пускайки трите метални шипки в малка табличка. Върху раната останаха още четири.

— Радвам се да го чуя — промърмори Шоу.

— Все още ли държиш да продължим? Процедурата значително ще забави процеса на възстановяване.

— Просто го направи, Лиона!

Тя взе дълъг и тънък инструмент, който приличаше на миниатюрна щанга. С негова помощ разтвори раната и кръвта бликна. По челото на Шоу избиха ситни капчици пот, а Кейти затегна хватката си върху ръката му. Лиона бе поставила местна упойка на няколко места около раната, но отново предупреди, че ще боли. Оказа се, че е права.

Малкият метален цилиндър беше увит в стерилизирана марля.

— Не трябва да го държиш дълго — предупреди Лиона. — Стерилизирах го, но опасността от инфекция остава. Рано или късно ще се появи.

— Последния път не спомена за такава опасност.

— Последния път беше различно.

— За мен не беше. — Той докосна гръдния си кош. — Ти изобщо не спомена, че това нещо ще предизвика проблеми.

— Дрън-дрън! — сопна се Лиона. — Този уред наподобява пейсмейкър и е предназначен за дълъг престой в организма. Но не и това парче метал. Като лекар съм длъжна да те предупредя. Рано или късно раната ще се инфектира.

— Предупреждението прието — изсумтя Шоу. — А сега го слагай вътре!

Лиона внимателно вдигна предмета, опитните й пръсти опипаха вътрешността на раната, търсейки подходящо място.

Тялото на Шоу се разтърси от болка.

— Стисни ми ръката — предложи Кейти.

— Не! — изпъшка той.

— Защо?

— Защото ще я счупя!

Секунда по-късно винтовете на страничната облегалка не издържаха и тя остана в шепата му.

Лиона извади пръсти от раната и доволно огледа резултата от работата си.

— Мога да върна щипките и дори да сложа катетър — обяви тя.

— Не!

— Защо?

— Защото няма да мога да извадя проклетото нещо, когато ми потрябва, Лиона! Старомодните конци ще свършат по-добра работа.

Жената сви рамене, почисти раната колкото беше възможно и започна да шие. Когато свърши, сложи една широка марля върху нея и се облегна назад.

— Готово.