Цялата истина полностью

— Ти твърдиш, че документите за „Червената заплаха“ са били подхвърлени. Екип от суперинтелигентни експерти работят в секретен мозъчен тръст, който организира най-мащабната компрометираща кампания в историята. Звучи напълно убедително. Едва ли щяха да имат същия успех, ако бяха ударили някое заведение за бързо хранене, избивайки шепа тинейджъри с хамбургери в ръце. Там компрометиращите материали не биха имали никаква сила.

— Значи те просто са попаднали на Финикс Груп, научили са случайно за връзките й с китайците и са изпратили наказателния екип, така ли?

— Трябва да има някакъв катализатор — въздъхна Кейти. — Човек, с когото са се срещали. Проект, върху който са работили. Сградата със сигурност е била под наблюдение. Когато бях там, забелязах, че в нея влизат и излизат много хора. Вероятно ще се наложи да проверим…

Тя изведнъж млъкна, вледенена от ужасната, но напълно логична мисъл, която проряза съзнанието й. От изражението на Шоу личеше, че и той е стигнал до същото прозрение.

— Видели са те да влизаш там! — натъртено каза той.

— Вероятно — тихо промълви тя. — Вече са ме използвали и са избрали Финикс Груп заради моето познанство с Ана. А китайската връзка са открили впоследствие.

— Но това е просто една от възможните причини — поклати глава той, сякаш не вярваше на собствените си думи.

— Да — кимна Кейти. — Предполагам, че е така.

Остави чашата и погледна към леглото.

— Адски съм уморена, Шоу — въздъхна тя. — Отстъпвам ти леглото, а аз ще легна на пода.

— Не, аз ще спя на пода.

— Шоу!

— Скачай в леглото, Кейти! Денят беше тежък, а и двамата сме уморени до смърт.

Кейти се преоблече в банята, върна се в стаята и се шмугна под завивките. Шоу вече лежеше на пода, завит с одеяло. Тя протегна ръка и угаси лампата.

Няколко минути по-късно гласът й прозвуча сред равномерния тропот на дъждовните капки по стъклото.

— Съжалявам, Шоу.

Не получи отговор.

На разсъмване Шоу се надигна до седнало положение и облегна гръб на леглото. Кейти го гледаше с широко отворени подпухнали очи. Явно не беше мигнала.

— Трябва да ти кажа нещо — прошепна тя и придърпа чаршафа около тялото си.

— Кейти, не е нужно да…

— Моля те! — докосна рамото му тя. — Нека ти го кажа, че ме задушава!

Той млъкна и зачака.

— Всичко беше заради материала. Дори когато скочих в самолета, за да те видя в болницата, част от мен мислеше само как да възстановя кариерата си. После получих поръчката и заминах за Лондон. Имах чувството, че се завръщам… — Очите й се сведоха надолу, пръстите й се вкопчиха в завивките, устните й трепнаха. — Вече не съм сигурна, че съм човешко същество. Някога бях, но неусетно престанах да бъда. Не знам как се случи… Съжалявам.

— Ти се репортер, Кейти. Професията е в кръвта ти.

— Това не ме оправдава. Никога не забравяй, че аз съм един боклук!

— Добре, боклук си. Но ако ще работим заедно, трябва да си вярваме.

— Аз ти вярвам. Проблемът е там, че ти не ми вярваш, но не мога да те упреквам.

— Нямам особено голям опит в тази област — промълви Шоу. — Ще трябва да поработя върху себе си. А и имам нужда от помощта ти. Понякога ти виждаш неща, които аз пропускам. Не съм срещал много хора, които го умеят.

Тя отвърна на измъчената му усмивка. Лекото затопляне в отношенията им веднага й върна надеждата.

— Ще взема един душ, а ти можеш да си легнеш в леглото. Гърбът ти сигурно се е вдървил.

Шоу се прехвърли на леглото. Завивките все още бяха топли от тялото й. Заслуша се в шума на душа, клепачите му се затвориха. Събуди се от миризмата на кафе и бекон с яйца.

Надигна се и се огледа. Напълно облечена, Кейти седеше пред масичката на колелца, с която бяха докарали закуската. Напълни една чаша с кафе и му я подаде.

— Колко е часът? — попита Шоу.

— Осем и половина.

Той отпи глътка кафе.

— Гладен ли си?

Той кимна и се настани срещу нея.

— Трябваше да ме събудиш.

— Не, така ми беше по-лесно — усмихна се тя. — Докато ти спеше, аз успях да се облека тук, а не в тясната баня. — Очите й над ръба на чашата не изпускаха лицето му. — Този измислен брак ще ни създава проблеми.

Той внимателно изпъна ранената си ръка.

— Тя ли е причината да ходим на лекар? — попита тя.

— Да, но не е това, което си мислиш.

— Каква изненада!

Взеха такси и се насочиха към къщичката на Лиона Бартарома — проста каменна постройка, до която се стигаше по покрит с чакъл път. Тя се намираше на около три километра от замъка „Малахайд“, където Лиона работеше като екскурзовод.

— Доста странно място за лекарски кабинет — отбеляза Кейти, след като слязоха от таксито.

— Тя е пенсионерка.

— Е, това обяснява всичко.

Лиона ги покани да влязат, любезно поздрави Кейти и ги настани в просторната кухня, която гледаше към градината. Не каза нищо за променената външност на Шоу, но пък огледа Кейти с подчертан интерес.

— Мога ли да говоря свободно пред нея?

— В противен случай не бих я довел — кимна Шоу.

— Франк вече ми се обади.

— Естествено.

— Неговите хора са наоколо — добави тя.

— Знам.

— Откъде знаеш?

— Подушвам ги.

— Значи знаеш, че не мога да направя онова, което очакваш от мен.