Циркът на прокълнатите полностью

Анита Блейк, ловецът на вампири 3 - Циркът на прокълнатите

Лоръл К. Хамилтън

На Джинджър Бюканън, нашата редакторка, чиято вяра в Анита и търпение към мен безкрайно ценя.

Благодарности На обичайните заподозрени: съпругът ми Гари и алтернативните историци М. С. Съмнър, Дебора Милитело, Марела Сандс и Робърт К. Шийф.

Късмет в новия дом, Боб! Ще ни липсваш много.

Под ноктите си имах засъхнала пилешка кръв. Когато човек си вади хляба с вдигане на мъртъвци, се налага да пролее и малко кръвчица. Тя лепнеше на белещи се ивици по лицето и дланите ми. Бях се постарала да изчистя повечето, преди да дойда на тази среща, но някои неща са поправими само с помощта на душ. Отпих от кафето в личната ми чаша с надпис: „Ядосай ме и ще си понесеш последиците“, и се втренчих в двамата господа, седнали срещу мен.

Джереми Рубенс беше нисък, мургав и намусен. Не го бях срещала в ситуация, в която да не се цупи или да не крещи. Дребните му черти бяха събрани в средата на физиономията, сякаш някаква гигантска ръка ги беше смачкала на едно място, преди глината да изсъхне. Прокарваше длани по реверите на сакото си, тъмносинята вратовръзка, иглата върху нея и бялата яка на ризата. Скръсти длани в скута си за малко, после танцът им започна отново: сако, връзка, игла, яка, скут. Прецених, че мога да понеса да погледам как извършва същата процедура още примерно пет пъти, след което ще се разпищя за милост и ще му обещая всичко, което пожелае.

Вторият в кабинета беше Карл Ингър. Не го бях срещала досега. Беше висок над метър и деветдесет. Изправен, буквално надвисваше над мен и Рубенс. Широкото му лице бе обкръжено от вълниста копа коса. Имаше си съвсем естествени бакенбарди, които прерастваха в едни от най-буйните мустаци, които някога съм виждала. Всичко бе спретнато подрязано, с изключение на несресаната му коса. Може пък денят да е бил лош за прическата му.

Рубенс поде безкрайния танц на дланите си за четвърти път. Това беше последната капка за мен.

Искаше ми се да заобиколя бюрото, да го сграбча за ръцете и да изкрещя: „Стига вече!“. Но прецених, че ще изглежда малко грубичко, дори и за мен. Вместо това казах:

- Не съм си представяла, че страдаш от тикове, Рубенс!

Той ме погледна стреснато:

- Тикове ли?

Посочих дланите му, по средата на вечната обиколка. Той се намръщи и ги залепи върху бедрата си. Ръцете му си останаха там, неподвижни. Самоконтрол в най-добрата му форма.

- Нямам никакви тикове, госпожо Блейк.

- Госпожица. И защо си толкова нервен, господин Рубенс? - отпих от кафето си.

- Не съм свикнал да търся помощ от хора като теб.

- Хора като мен? - накарах повторението да звучи като въпрос.

Той си прочисти рязко гърлото:

- Знаеш какво имам предвид.

- Не, господин Рубенс, не знам.

-Ами, кралица на зомбитата... - той спря насред изречението. Аз започвах да се ядосвам и сигурно ми бе проличало, защото клиентът допълни: - Не се обиждай, нищо лично!

- Ако си дошъл тук да ми разправяш гадости, обирай си партаке-шите от кабинета ми! Ако си дошъл наистина по работа - давай, изкажи се и след това си обери партакешите!

Рубенс се изправи:

- Казах ти, че няма да ни помогне.

- С какво да ви помагам? Не сте ми казали нищо, да му се не види -изръмжах.

- Е, може би следва просто да й обясниш защо сме тук - обади се Ингър. Имаше дълбок, тътнещ басов глас с много приятен тембър.

Рубенс си пое дълбоко дъх и го изпусна през носа си.

- Много добре. - седна пак на стола си. - Последния път, когато се срещнахме, бях член на „Хора срещу вампирите“.

Кимнах окуражително и отпих от кафето си.

- Оттогава насам основах нова група, „Хората преди всичко“. Имаме същите цели като ХСВ, но методите ни са по-директни.

Зяпнах го. Основната цел на ХСВ беше отново да поставят вампирите извън закона, за да могат да бъдат преследвани като животни. Напълно бях съгласна с това. По едно време бях вампироубиец, ловец, наречете го както щете. Сега съм екзекутор на вампири. За да убия даден вампир ми трябва съдебна заповед - иначе извършвам убийство. А за да получи заповед, човек трябваше да докаже, че вампирът представлява опасност за обществото, което значи, че следва да го изчакаш да убие някого. Най-ниската квота беше петима души, най-високата - двадесет и три. Това са много трупове. В доброто старо време можеше да гръмнеш вампира веднага щом го видиш.

- И какво по-точно значи „по-директни методи“?

- Знаеш какво значи - обади се Рубенс.

- Не - отвърнах. - Не знам.

Напротив - знаех, само че той трябваше да го каже на глас.

- ХСВ се провали в опита да дискредитира вампирите чрез медийната и политическата машина. „Хората преди всичко“ ще се задоволи просто с изтребването им до крак.

Усмихнах се над ръба на чашата си за кафе:

- Тоест, каните се да избиете до крак де що има вампири в САЩ?

- Точно това е целта.

- Това си е убийство.

- Ти си убивала вампири. Наистина ли смяташ, че е убийство?

Беше мой ред да си поема дълбоко дъх. Преди няколко месеца бих

казала с чисто сърце „не“. Но сега... сега просто не знаех.

- Вече не съм сигурна, господин Рубенс.