- Ако новият законопроект бъде приет, госпожице Блейк, вампирите ще получат право на глас! Това не те ли плаши?
- Да - съгласих се аз.
- Тогава ни помогни!
- Стига си обикалял около темата, Рубенс, просто ми кажи какво искаш.
- Много добре, тъй да бъде. Искаме да научим дневното убежище на Господаря вампир на града.
Просто го зяпах в течение на няколко секунди.
- Сериозно ли говориш?
- Абсолютно сериозно, госпожице Блейк.
Не успях да сдържа усмивката си:
- И какво те кара да мислиш, че знам къде си почива Господаря на града денем?
Ингър отговори наместо Рубенс:
- Е, стига де, госпожице Блейк. Ако ние можем да признаем открито, че приканваме към убийство, то вие можете да признаете, че познавате Господаря. - усмивката му беше извънредно мила.
- Кажете ми откъде сте получили тази информация и може би ще я потвърдя, а може и да я отрека.
Усмивката му се разшири съвсем малко:
- Сега кой обикаля около темата, а?
Прав беше.
- Ако кажа, че познавам Господаря, тогава какво?
- Дай ни мястото му за дневен отдих - отвърна Рубенс. Беше се навел напред - с нетърпелив, почти похотлив поглед в очите. Не останах поласкана. Не го разгарях аз. Възбуждаше го мисълта да наниже
Господаря на кол.
- И откъде знаете, че Господаря е мъж!
-Имаше една статия в „Пост диспач“. Внимателно избягваха името, но тварта определено бе от мъжки пол - обясни Рубенс.
Запитах се как ли би му харесало на Жан-Клод да го наричат „твар“. По-добре никога да не разбера.
- Значи, давам ви адреса, отивате там и какво набучвате му кол в сърцето?
Рубенс кимна. Ингър се усмихна. Поклатих глава.
- Не, не мисля, че ще стане.
- Няма да ни помогнеш? - поинтересува се Рубенс.
-Не. Просто не знам дневното убежище - бях облекчена от възможността да кажа истината.
- Лъжеш, за да го защитиш - отвърна гостът ми. Лицето му бе започнало да потъмнява; на челото му се оформиха няколко дълбоки бръчки.
- Наистина не го знам, господа. Ако искате да ви вдигна зомби, можем да си поговорим още. Инак. оставих края на изречението да увисне във въздуха и им се усмихнах възможно най-професионално. Не ми се сториха впечатлени.
- Ние приехме да се срещнем с вас в този нечовешки час, и плащаме солидна такса за консултацията. Ще ми се да мисля, че срещу това ще получим поне любезност!
Много ми се искаше да възразя: „Вие започнахте първи“, но щеше да прозвучи детински.
- Предложих ви кафе. Отказахте.
Гримасата на Рубенс се задълбочи, около очите му се появиха гневни бръчици.
- С всичките си. клиенти ли се отнасяш по този начин?
- Когато се срещнахме предишния път, ти ме нарече зомбилюбива кучка. Нищо не ти дължа.
- Ти ни взе парите!
- А, не, шефът ми ги е взел.
- Срещнахме се тук призори, госпожице Блейк. Би могла поне да ни посрещнеш!
Изобщо не изгарях от желание да се срещам с Рубенс, ако ставаше на въпрос, но след като Бърт му беше взел парите, един вид ми го беше натикал в гащите. Аз си насрочвам срещите по изгрев, след края на нощната ми работа и преди да си легна. Така мога да се прибера вкъщи и да си получа осемте часа непрекъснат сън. Нека сънят на Рубенс бъде нарушен!
- А можеш ли да научиш къде почива през деня Господаря? - поинтересува се Ингър.
- Вероятно, но ако го сторя, няма да ви го издам.
- Защо не? - попита той.
- Защото тя е на негова страна - заяви Рубенс.
- Стига, Джереми!
Дребосъкът отвори уста да възрази, но Ингър заяви:
- Моля те, Джереми, заради каузата!
Рубенс видимо се пребори да овладее гнева си и успя да го преглътне. Самоконтрол!
- И защо не, госпожице Блейк? - погледна ме сериозно Ингър, любезната искрица в очите му се топеше като лед на слънце.
- Убивала съм вампири повелители и преди, но нито един - с кол.
- А как тогава?
Усмихнах се:
- Не, господин Ингър, ако искате уроци по убиване на вампири, ще трябва да идете някъде другаде. Дори и само заради отговора на този въпрос могат да ме обвинят в съучастие в убийство.
- А ще ни кажете ли, ако имате по-подходящ план? - поинтересува се Ингър.
Обмислих въпроса му внимателно. Жан-Клод мъртъв, ама наистина мъртъв. Определено би ми облекчило живота, но., но.
- Не знам - признах.
- Защо не?
- Защото смятам, че той ще убие вас. Не предавам хора на чудовищата, господин Ингър, дори и онези, които ме мразят.
- Не ви мразим, госпожице Блейк.
Посочих с чашата за кафе към Рубенс:
- Вие може би не, но той - определено.
Дребосъкът само ме стрелна със злобен поглед. Поне не се опита да го отрича.
- Ако успеем да измислим нещо по-добро, дали ще може да поговорим отново? - попита Ингър.
Втренчих се в гневните малки очета на Рубенс.
- Ами да, защо пък не?
Ингър се изправи и ми подаде ръка:
- Благодаря ви, госпожице Блейк. Бяхте ни много полезна!
Дланта му обви моята. Беше едър човек, но не се опита да използва размерите си, за да ме накара да се чувствам дребна. Оцених го по достойнство.
- Следващият път, когато се видим, Анита Блейк, ще бъдеш по-склонна към сътрудничество! - заяви Рубенс.
- Това ми прозвуча като заплаха, Джери!
Той се усмихна извънредно неприятно:
- „Хората преди всичко“ вярват, че целта оправдава средствата, Анита.
