Ароматът на цветя бе по-гъст, по-близък. Изобщо не идваше от Жан-Клод. Кобрата изпълваше въздуха с парфюм. Змиите не миришат на цветя. Миришат на мускус и щом узнаете каква е миризмата им, никога няма да я забравите. Нищо с козина не мирише по този начин. Единствено сухият мирис във вампирския ковчег донякъде напомня за този на змиите.
Кобрата извърна гигантската си глава към мен.
- Хайде, само още малко. - говорех й аз. Което си е доста глупаво, понеже те са глухи. Мирисът на цветя бе гъст и сладък. Пристъпвах по арената и чудовището следваше движенията ми. Може би по навик. Бях дребна и имах дълга, черна коса, макар и не чак толкова дълга, колкото на мъртвата змиеукротителка. Може би тварта имаше нужда да
следва някого?
- Хайде, хубавице, ела при мама. - Шепнех толкова тихо, че устните ми едва помръдваха. Само аз, змията и моят глас. Не смеех да погледна през арената към Жан-Клод. Нямаше значение нищо друго, освен тътренето на краката ми по земята, движенията на змията и пистолетът в ръцете ми. Беше почти като някакъв танц.
Кобрата разтвори уста, стрелна език навън и ми показа подобните си на сърпове зъби. Зъбите на кобрите са фиксирани, не се прибират като на гърмящата змия. Колко любопитно, помнех туй-онуй от херпето-логията. Макар да се обзалагам, че д-р Грийнбърг никога не е виждал подобно нещо.
Изпитах ужасяващо желание да се изкикотя. Вместо това прицелих ръка в устата на тварта. Миризмата на цветя бе толкова силна, че можех да я пипна. Натиснах спусъка. Инерцията тласна главата на змията назад, по пода плисна кръв. Стрелях отново и отново. Челюстите се взривиха в късчета плът и кост. Кобрата отвори съсипаната си паст и изсъска. Според мен пищеше.
Тялото й с размери на телефонен стълб се затръшка по земята, биейки напред-назад. Можех ли да я убия? Можеха ли да я убият само куршумите? Изстрелях още три в главата й. Тялото се уви около себе си в причудлив възел. Черно-белите люспи кипяха една върху друга, шаваха трескаво, окъпани в кръв.
Една телесна намотка се изтърколи навън и ме препъна. Паднах на колене и се подпрях с длан, стиснала в другата си ръка пистолета, готова за стрелба. Още една намотка се удари в мен. Все едно да те цапардо-са кит. Лежах полувцепенена под няколкостотин килограма змия. Ивичеста намотка ме прикова към пода. Тварта се надигна над мен, от разбитите й челюсти се стичаха капки отрова и кръв. Ако отровата докоснеше кожата ми, щеше да ме убие. Количеството бе твърде голямо, за да ми се размине.
Лежах по гръб, а змията се гърчеше над мен. Стрелях нагоре. Продължих да натискам спусъка, докато главата се спускаше над лицето ми.
Нещо удари змията. Топката козина заби зъби и нокти във врата й. Беше върколак с космати ръце с човешка форма. Кобрата пак се надигна, притискайки ме под тежестта си. Гладките коремни люспи натискаха и мачкаха почти голите ми гърди като гигантска ръка. Тварта нямаше да ме изяде - щеше да ме сплеска като палачинка.
Изпищях и стрелях в тялото на змията. Пистолетът изщрака празен.
Мамка му!
Жан-Клод изникна до мен. Бледите му, покрити с дантела длани вдигнаха намотката, сякаш не тежеше стотици килограми. Задрапах зад-нешком с длани и пети. Пълзях така, докато не стигнах ръба на арената, после извадих празния пълнител и докопах резервния от чантичката на кръста си. Не помнех да съм изстреляла тринадесет куршума, но явно бе така. Вкарах патрон в дулото и ето ме готова да танцувам.
Жан-Клод бе потънал до лакти в змията. Издърпа от месото парче лъскав гръбнак, разкъсвайки чудовището на парчета.
Ясмийн късаше гигантското влечуго както дете сладкиш. Лицето и торсът й бяха окъпани в кръв. Тя издърпа дълъг отрязък змийски вътрешности и се разсмя.
Никога не бях виждала вампири да използват всяка капчица от нечовешката си сила. Седнах на ръба на арената със заредения си пистолет и зяпах втрещено.
Черната превръщачка още бе в човешка форма. Беше взела отнякъде нож и с наслада кълцаше змията.
Кобрата заби глава в земята, мятайки върколака във въздуха. Изправи се и пак се спусна стремително. Съсипаните й челюсти се сключиха върху рамото на чернокожата. Тя изпищя. Единият зъб излезе през гърба на роклята й. От него бликаше отрова и плискаше на земята. Отрова и кръв изплескаха гърба на дрехата.
Пристъпих напред с готов пистолет, но се поколебах. Кобрата тръс-каше глава насам-натам, опитвайки се да отърси жената. Зъбът бе забит твърде дълбоко, а устата й - твърде повредена. Кобрата бе в капан, също и жената.
Не бях сигурна дали мога да улуча главата на змията, без да засегна превръщачката. Жената пищеше и се гърчеше. Безпомощно блъскаше с ръце по змията. Беше си изтървала ножа.
Русата вампирка сграбчи чернокожата. Змията се надигна, вдигайки и жертвата си във въздуха. Приличаше на кученце с играчка в уста. Превръщачката изпищя.
Върколакът скочи на врата на кобрата, яхвайки я като див кон. Нямаше начин да стрелям, без да засегна все някого. По дяволите. Просто останах на мястото си.
