Оказа се точно така, както се опасявах за младия Лант. Той е напълно неподходящ за тиха работа. Когато първия път му казах, че ще приключа с чирачеството му и ще му намеря по-подходящ пост, бях неподготвен за стряскащото му притеснение. Той помоли двама ни с Розмарин да му дадем втори шанс. Въпреки оправданите си съмнения аз се съгласих. Трябва да стана по-коравосърдечен и разумен, защото това не беше добрина, разбира се. Продължихме да го обучаваме във физическите умения и съпътстващите ги знания. Той е много ловък с ръцете и схватлив, но не помни добре правилата, които човек трябва да усвои, за да ги използва мигновено. Все пак, признавам, бях се надявал момчето да тръгне по стъпките ми.
Розмарин все още вярваше в него и предложи да му дадем изпитание. Възложих му кражба и той успя. Розмарин предложи малко отравяне. Жертвата му щеше да е един обикновен страж. Казахме му, че е взимал подкупи и активно шпионира в полза на един халкидски благородник. Въпреки това цели три дни и при изобилие от възможности Лант не можа да изпълни задачата. Върна се при нас засрамен и обезверен. Просто не можеше да се насили да отнеме човешки живот. Въздържах се да му кажа, че „отровата“ беше само ситно смляна подправка, която изобщо нямаше да навреди на човека. Радвам се, че изпитанието му всъщност не беше заплаха за никого.
Резултатът е, че Лант вече осъзнава, че е непригоден за тази професия. За моя изненада каза, че няма нищо против, ако не може да бъде мой чирак, стига да не загуби приятелството ми! И тъй, за да улесня прехода му, мисля да го задържа в Бъкип за още известно време. Ще се погрижа да получи достатъчно образование, за да бъде домашен учител, и оръжейна тренировка, подходяща за ролята му на телохранител.
Само на теб ще призная, че съм дълбоко разочарован от него. Толкова сигурен бях, че съм намерил достоен наследник. За щастие, намери се втори кандидат и обучението ѝ започна. Като че ли показва дарба, но така беше и с Лант. Ще видим. Казвам ти, разбира се, всичко това с най-голямо доверие в дискретността ти. Странно, след като те учех никога да не доверяваш такива неща на хартия, сега това е единственият начин да съм сигурен, че никой друг от котерията ни няма да е в течение на мислите ми. Как се променят времената!
О, тези неща, които откриваме, и нещата, които научаваме твърде късно. Още по-зле е с тайните, които не са тайни, скърбите, с които живеем, ала не си ги признаваме един на друг.
