Вече бях тръгнал по коридора и не чух задавеното ѝ възражение. Спрях пред вратата на стаята ѝ и се напрегнах. Можеше да е всичко или нищо. Дръпнах вратата и надникнах вътре. Разгърнах Осезанието си и се пресегнах със сетивата си, за да проуча стаята. Нищо. Не усетих нито човешко същество, нито животно. Не беше абсолютно уверение, че Шън си е въобразила натрапник, но успокои мен.
Медена светлина от догарящия огън в камината загръщаше стаята. Постелята и завивките се бяха изсипали от леглото на дълга диря след Шън до вратата. Влязох, застъпвах безшумно и се вслушах. Какво беше чула тя? Подозирах, че в оплакването ѝ трябва да има поне някакво зрънце истина. Вятърът ли беше свирил през комина или покрай прозореца ѝ? Но всичко беше тихо, чувах само приглушеното пращене на огъня.
Запалих свещ и претърсих стаята, като надникнах зад пердетата и под леглото, дори в празните все още скринове за дрехи. Бяха наскоро почистени и с нови торбички с билки вътре. Ухаеха на кедър и лавандула и чакаха да бъдат използвани. Шън не беше разопаковала багажа си, а по-скоро го бе изсипала на лавина в стаята. Дрехи имаше разхвърляни навсякъде, изсипани от пътните ѝ сандъци, проснати на леглото откъм краката и по капаците на скриновете. Намръщих се на тази неподреденост. Е, утре слугинята ѝ щеше да е тук и да внесе ред. Все пак ми стана неприятно, че момиче на нейната възраст дори не знае как да си разопакова багажа. Накитите ѝ бяха разпилени на малката нощна масичка до една торбичка с розови и жълти сладки.
Сенч явно беше отворил щедро кесията си за нея и тя се беше възползвала изцяло. Що за обучение беше дал на момичето? Тя явно имаше високо мнение за себе си, но не намирах и следа от дисциплина или ред в поведението ѝ. Как я беше гледал и сметнал за кандидат-шпионин, още повече убиец? Зачудих се къде я е намерил и защо е толкова важна за него. Беше скрил добре произхода ѝ, но вече бях решен да го узная. Щях да надуша тайните му. В свободното си време. Когато не търсех необяснимия наследник на Шута. Или не обвинявах слугите за паразитите в постелята. Или не поправях щетите, които бях нанесъл на дъщеря си. Не се бях оправял със стария си живот много добре. Не можех да си представя как ще се оправя с Шън в добавка.
Довърших претърсването си грижливо, като проверих дали прозорците и кепенците са плътно затворени и дали прилежащата стая на слугинята е чиста откъм всякакви натрапници. Нямаше нищо. Реших да оставя настрана притесненията си за Шън за тази нощ. Тази нощ щях да се заема с непосредствените си грижи. Утре щеше да има достатъчно време да мисля за приспособяването на Шън към по-простите ни порядки. Утре… Вече беше много след полунощ. Днес.
Тръгнах по коридора към Ридъл, който стоеше в нощницата си, скръстил ръце пред гърдите си. Никога не го бях виждал толкова упорит. Една разрошена кухненска слугиня, от селските момичета, които бяхме наели наскоро, стоеше наблизо в нощния си халат и с шал, изглеждаше и сънена, и притеснена. Наблизо беше и Майлд, с изписано на лицето ѝ неодобрение от цялата тази нощна врява. А Шън се оплакваше шумно. Благодарих наум, че Ревъл не се беше събудил. Утре щеше да вдигне достатъчно врява.
Шън опря ръце на кръста си, изгледа Ридъл с гняв и тръсна тъмната си къдрава коса. Нощницата ѝ беше изпъната пред изпъкналата ѝ гръд.
— Не. Не искам да спи до мен. А и какво би могла да направи, ако призракът се върне? Ридъл, ти уж трябваше да ме защитаваш. Искам да спиш в стаята ми!
— Лейди Шън, това няма да е уместно — отвърна Ридъл твърдо. Имах чувството, че се повтаря. — Искахте компания за нощта. Ето ви Панси, готова да служи. И ви уверявам и двете, че ще съм точно тук, проснат пред прага в случай, че ви потрябва някаква помощ.
— Призрак ли? — намеси се Панси, напълно разсънена. Насочи стъписания си и умолителен поглед към Ридъл. — Сър, моля ви, лейди е права! Ще съм безполезна, ако в стаята влезе призрак. Сигурна съм, че ще припадна тутакси!
— Проверих стаята на лейди Шън. Уверявам ви, вътре няма никакъв натрапник и нищо, от което да се боите — заявих аз твърдо.
— Разбира се, че няма,
— Роно! — Майлд се изсмя и каза: — О, моля за извинение, лейди Шън, но никакъв призрак Роно няма в онази стая. Единственият призрак, който обикаля из тези стаи, е старият лорд Пайк. Така са го нарекли родителите му, но всички слугини в имението го наричаха лорд Пийк9, защото страшно обичаше да дебне всяка жена по риза или долни гащи! Собствената ми майка ми каза, че често се криел в…
— Никакви приказки повече тази нощ! — отрязах твърдо. Вече знаех от изражението на Панси, че още утре ще даде предизвестието си за напускане. Прикритата веселост в очите на Ридъл не можа да вдигне настроението ми. Исках само да легна и да спя. Вложих властност в гласа си.
