Спомените за радост се врязват толкова дълбоко в сърцето на човек, колкото и тези за болка и ужас. И се просмукват и надделяват в усета му за света. Така и спомените за моя първи ден с Моли и нашата първа нощ заедно, и за деня, в който се врекохме един на друг, са обагрили живота ми и в най-тъмните ми дни са ми давали светлина, която да помня. Във времена на болест или скръб, или душевна пустота, можех да си спомням как тичах с вълка през заснежения сумрак без никаква мисъл освен за дивеча, който преследвахме. Имам скъпи спомени за светлина от огън и за бренди, и за приятел, който ме познаваше може би по-добре, отколкото би могъл който и да е друг. Това са спомените, от които човек гради крепостта, която брани сърцето му. Те са пробните камъни, които му казват, че е достоен за уважение и че животът му има смисъл отвъд простото съществуване. Все още ги имам всичките тези спомени, онези, които болят, и онези, които носят утеха, и онези, които носят радост. Все още мога да ги докосвам, макар и вече да са избледнели като гоблен, оставен на ярка светлина и неизбърсван от прах.
Но един ден изпъква над всички други, татуиран сякаш с остри игли на наслада и болка в самата сърцевина на съществото ми. Един ден, който помня с цветове толкова ярки и миризми толкова силни, че трябва само да затворя очи, за да съм там отново. Светъл зимен ден, ден на синьо небе и искрящ бял сняг, и набръчкано сиво море отвъд покривите и улиците на град Бъкип. Този ден винаги ще бъде денят преди нощта на Зимния празник. Винаги ще чувам весели поздрави и блазнещите викове на улични търговци, и глъчта на множеството, понесени от вятъра.
Отривистият вятър носи миризмите на горещи ястия, сладки и вкусни, смесени с мириса на йод и гнило от отлива. Вървя сам по улиците, купувам малки подаръци за дъщеря ми, която оставих във Върбов лес, и нужните неща за моя ранен приятел, билки, с които да направя мехлемите, на които ме беше научил Бърич, и чисти кърпи, и топло наметало, и обувки за почернелите му, проядени от измръзване крака.
Чайките кръжат и пищят, търговците ме подканват да купя, вятърът пее на вълните, а долу в залива корабите скърцат и се поклащат неспокойно на въжетата си. Превъзходен ден, ден — лазурен камък в сребърен обков.
