Да, разбира се! Знам всичко това! Прие разсъжденията ми като сръгване на застаряващата му памет и се подразни. Но малцина други го знаят. Все едно, въпросите ми напомниха някои стари приказки за крал Умен и дворцовия му шут. Но търговците не се интересуваха от такива стари новини. Търсеха новини за някой, който е минал през Бъкип наскоро.
И ти си помисли, че може би Шутът се е върнал?
Хрумна ми и се зачудих. И си рекох, че ако се е върнал, първо щеше да потърси теб. Но щом нямаш вест от него, ами, остава си трудно решима загадка.
Накъде са заминали търговците?
Долових безсилието му. Сведението стигна късно до мен. Познатият ми не беше осъзнал колко много ще ме интересува. Според слуховете тръгнали по Речния път навътре в сушата.
Към Върбово. Каза преди двайсет дни. И няма повече вести за тях?
Изглежда, са изчезнали доста ефикасно.
Значи не са търговци.
Не са.
Помълчахме известно време, замислени над малкото късчета информация, с която разполагахме. Ако крайната им цел бе Върбов лес, трябваше вече да са пристигнали. Може би бяха, а след това да са минали през градчето и да са продължили към по-далечна цел. Нямаше достатъчно факти, за да се състави дори загадка, още по-малко — да се реши.
Ето ти още нещо интересно. Когато шпионите ми донесоха, че нямат вест нито за светъл пътник, нито за онези търговци, един ме попита дали ме интересуват истории за други странно светли хора. Отвърнах, че ме интересуват, и той ми каза за едно убийство по Кралския път преди четири години. Две тела били намерени, и двете в чуждоземно облекло. Открити били от Кралската гвардия по време на обичаен патрул. Единият бил пребит до смърт. До него било намерено друго тяло, описано като на младо момиче, бяло като рибешки корем и с коса с цвят на ледена висулка. Тя също била мъртва, но по нея нямало никакви следи от насилие. Изглеждала като умряла от изтощителна болест. Приличала на скелет, но явно била умряла след мъжа, защото била откъснала ивици плат от наметалото си, за да се опита да превърже раната му. Навярно спътникът ѝ се е грижил за нея, а след като бил убит, е умряла и тя. Намерили я недалече от неговия труп, до малък лагерен огън. И да са имали припаси или коне, били са откраднати. Никой така и не дошъл да пита за тях. На шпионина ми това убийство му се струваше странно. Убили са мъжа, но са оставили жената жива и недокосната. Що за пътни разбойници биха направили това?
Разказът странно ме смрази. Може би се е криела, когато са нападнали. Може да не е нищо.
О, може да е нещо. Разсъдливият тон на Сенч ме подкани да се замисля. Малко информация. Тя била с жълти ботуши. Като твоята вестоноска.
