Убиецът на Шута полностью

Усетих, че съм се взрял в последния дар на Шута за мен, ваянието на трима ни, той, аз и моят вълк Нощни очи. Вдигнах ръка към него, но веднага я отдръпнах. Не исках никога повече да видя лицето му променено, без вечната му леко присмехулна усмивка. Исках да го запомня така. Бяхме странствали през живота заедно много години, понасяли бяхме заедно трудности и се бяхме озовавали на ръба на смъртта. Моят вълк беше умрял, а моят приятел се бе разделил с мен без сбогом и с никаква вест оттогава. Зачудих се дали мисли, че съм мъртъв. Едва ли. Често ми беше казвал, че е много по-стар, отколкото си мисля, и че очаква да живее много по-дълго от мен. Беше изтъквал това като причина да ме остави. Беше ме предупредил, че ще си замине преди да сме се разделили окончателно. Беше вярвал, че ме освобождава от връзка и задължение, че ме оставя свободен най-сетне да последвам собствените си влечения. Но недовършената раздяла бе оставила рана и през годините тя се бе превърнала в един от онези белези, които наболяват при смяна на сезоните. Къде беше той сега, защо не ми беше пратил дори едно съобщение? Ако беше повярвал, че съм мъртъв, защо беше оставил подарък за мен? Ако беше вярвал, че отново ще се появя, защо така и не се беше свързал с мен? Отдръпнах погледа си от ваянието.

Не съм го виждал, нито съм получил вест от него, откакто напуснах Аслевял. Беше, колко, преди четиринайсет години? Петнайсет? Защо питаш сега?

Така си и мислех. Помниш, че се интересувах от легендите за Белия пророк много преди Шутът да се обяви за такъв, нали?

Да. За първи път чух за него от тебе. Сдържах любопитството си и не зададох въпрос. Когато Сенч бе започнал да ми показва писания за Белия пророк, ги бях сметнал за поредната странна религия от някое далечно място. Еда и Ел разбирах съвсем добре. Ел, морският бог, беше бог, когото е най-добре да не дразниш, безмилостен и властен. Еда, богинята на ниви и пасища, беше щедра и майчинска. Но дори към тези богове на Шестте херцогства Сенч не ме беше научил на много почит, а още по-малко към Са, двуликия и двуполов бог на Джамайлия. Тъй че увлечението му към легендите за Белия пророк ме беше озадачило. Ръкописите предсказваха, че на всяко поколение се раждало безцветно дете, което щяло да е надарено с прозрение и със способността да влияе на посоката на света чрез манипулиране на събития, големи и малки. Сенч беше заинтригуван от тази идея и от легендите за Бели пророци, които предотвратявали войни или събаряли крале чрез предизвикване на мънички събития, които се преливали в големи. Един от разказите твърдеше, че Бял пророк живял трийсет години край една река само за да може да предупреди самотен пътник в една определена нощ, че мостът ще се срути, ако се опита да мине по него по време на буря. Пътникът, разкриваше разказът, след това станал баща на велик пълководец, който се оказал съдбоносно важен за спечелване на битка в някаква далечна страна. Вярвах във всичките тези очарователни глупости, докато не срещнах Шута.

Когато се беше обявил за Бял пророк, бях скептичен, а още повече — когато заяви, че аз съм щял да бъда неговият Катализатор, който щял да промени хода на историята. И все пак несъмнено го бяхме направили. Ако не беше присъствал в Бъкип през живота ми, щях да съм умрял. Неведнъж някоя негова намеса беше опазвала живота ми. В Планините, когато лежах в треска и умирах в снега, той ме беше отнесъл до къщичката си и се беше грижил за мен, докато оздравея. Беше ме опазил жив, та драконите да бъдат върнати на подобаващото им място в света. Все още не бях сигурен дали това е благоприятно за човечеството, но не можеше да се отрече, че без него не би се случило.

Осъзнах колко дълбоко съм потънал в спомените си, когато мислите на Сенч отново ме стреснаха.