И за известно време бяхме толкова млади, колкото някога, само дето с годините опит заедно нямаше никаква непохватност или колебание. Навремето познавах един менестрел, който се хвалеше, че имал хиляда жени, по веднъж всяка. Никога нямаше да узнае това, което знаех аз — че да имаш една жена хиляда пъти и всеки път да намираш в нея различна наслада е много по-добре. Знаех вече какво блясва в очите на стари двойки, щом се видят един друг от двата края на стая. Неведнъж бях срещал погледа на Моли в пълно с гости семейно събиране и бях разбирал от извивката на усмивката ѝ и пръстите ѝ, докосващи устата, точно какво има наум за нас, след като останем насаме. Близостта ми с нея беше по-мощен любовен еликсир от всякаква отвара, продавана от странстващите вещици на пазара.
Проста и добра беше любовната ни игра, и много истинска. След това косата ѝ се разпиля по гръдта ми, гърдите ѝ се бяха притиснали топли до мен. Унесох се, стоплен и доволен. Тя заговори тихо в ухото ми, дъхът ѝ го погъделичка.
— Любими?
— Мм?
— Ще си имаме бебе.
Очите ми се отвориха рязко. Не с радостта, която някога се бях надявал, че ще изпитам, а със стъписване и страх. Вдишах три пъти бавно, докато се мъчех да намеря думи. Чувствах се все едно, че съм стъпил от топлия плясък на вода край речен бряг в студеното дълбоко течение. Че съм паднал и се давя. Мълчах.
— Буден ли си? — настоя тя.
— Да. А ти? Насън ли говориш, скъпа?
Зачудих се дали не се е унесла в сън и може би си спомня друг мъж и друго време, когато е прошепнала такива знаменателни думи и те са били верни.
— Будна съм. — И малко подразнена добави: — Чу ли какво ти казах?
— Чух. — Стегнах се. — Моли. Знаеш, че не може да е така. Ти самата ми каза, че възрастта ти за раждане вече е минала. Години минаха, откакто…
— И грешах! — Този път раздразнението в гласа ѝ не можеше да се сбърка. Сграбчи китката ми и сложи ръката ми на корема си. — Трябва да си видял, че наедрявам. Усетих бебето да мърда, Фиц. Не исках да казвам нищо, докато не съм абсолютно сигурна. И вече съм. Знам, че е странно, знам, че изглежда невъзможно да съм бременна толкова много години след като течението ми е спряло. Но знам, че не греша. Усетих раздвижването. Нося твое дете, Фиц. Преди да е свършила зимата, ще имаме бебе.
— О, Моли…
Гласът ми трепереше. Притиснах я до себе си, ръцете ми трепереха. Целунах лицето и очите ѝ.
Тя ме прегърна.
— Знаех, че ще се зарадваш. И че ще се уплашиш — каза щастливо и се притисна в мен. — Ще накарам слугите да свалят люлката от тавана. Ходих да я потърся преди няколко дни. Чудесен стар дъб е, нито една сглобка не се е разхлабила. Най-сетне ще се напълни! Търпение щеше толкова да се зарадва да разбере, че ще има дете на Пророка във Върбов лес. Но няма да използвам нейната стая. Прекалено е далече от спалнята ни. Мисля да направя на детето една от стаите на наземния етаж. Може би стаята на Врабеца. Знам, че като наедрея, няма да искам да качвам стълбите много често…
Продължи на един дъх да изрежда подробно плановете си. Говореше за параваните, което щяла да премести от старата стая за шиене на Търпение и как паната и чергите трябва да се почистят добре, и говореше за агнешка вълна, която трябвало да се изпреде тънко и да се боядиса специално за детето ни. Слушах я онемял от ужас. Отнасяше се от мен, умът ѝ бе заминал някъде, където моят не можеше да го последва. Виждал я бях как се състарява през последните няколко години. Забелязал бях отичането на кокалчетата на пръстите ѝ и как понякога се спираше на стълбите, за да си поеме дъх. Чувал я бях неведнъж да нарича Тавия, кухненската слугиня, с името на майка ѝ. Напоследък започваше някоя работа и след това я зарязваше наполовина свършена. Или влезе в някоя стая, огледа се и ме попита:
— Ох, аз за какво дойдох?
Бяхме се смели на подобни случки. Но нищо смешно нямаше в тези пропуски на ума ѝ. Държах я плътно до себе си, докато бърбореше за плановете си, които явно бе съставяла от месеци. Ръцете ми я прегръщаха и държаха, но се боях, че я губя.
И тогава щях да съм сам.
