Общоизвестно е, че щом е подмине годините си за раждане, жената става по-уязвима на всякакви болести на плътта. След като месечните течения се смалят, разредят и след това секнат, много жени изпитват внезапни вълни на топлина или пристъпи на силно изпотяване, често случващи се нощем. Сънят може да им бяга и ги обзема обща умора. Кожата на дланите и стъпалата става по-тънка и раните по крайниците стават по-обичайни. Страстта обикновено повяхва, а някои жени могат всъщност да добият мъжки облик, със смалени гърди и косми по лицето. Дори най-силните селски жени са по-малко способни, отколкото са били в тежките си работи, които някога са вършели с лекота. Костите се чупят по-лесно, от едно просто подхлъзване в кухнята. Жената може да загуби и зъбите си. Някои започват да се прегърбват и зрението им отслабва. Всички тези неща са обичайни при остаряването на жените.
По-малко известно е, че някои жени могат да станат податливи на пристъпи на меланхолия, гняв или глупави импулси. В едно напразно вкопчване в изгубената младост дори най-стабилните жени могат да се поддадат на труфила и разточителни практики. Обикновено тези бури отминават за по-малко от година и жената възстановява достойнството и спокойствието си, след като приеме остаряването си.
Понякога обаче тези симптоми може да предшестват умственото ѝ поражение. Ако започне да забравя, да бърка имената на хората, да оставя обичайни задачи недовършени и, в крайни случаи, да започне да не разпознава членовете на собственото си семейство, тогава семейството ѝ трябва да осъзнае, че повече не бива да се разчита на нея. Малки деца не бива да се поверяват на грижите ѝ. Забравено готвене може да причини кухненски пожар, или домашните животни да останат ненапоени и ненахранени. Възражения и упреци няма да променят тези поведения. Жалостта е по-уместна реакция от гнева.
Нека на такава жена да ѝ се дава работа от по-малка важност. Нека да седи край огъня и да преде, или да върши някоя задача, която няма да застраши никой друг. Много скоро телесният упадък ще последва умствената недостатъчност. Семейството ще изпита по-малко скръб при смъртта ѝ, ако са се отнасяли с нея с търпение и доброта в годините на угасването ѝ.
Ако стане изключително неприятна — да отваря врати нощем, да се скита навън в дъждовни бури или да проявява изблици на гняв, когато вече не може да разбира заобикалящата си среда, тогава ѝ дайте силен чай от валериан, който да я успокои. Този лек би могъл да донесе мир както за старата жена, така и за семейството, уморено от грижи за нея.
