— Може ли да я подържа? — попита тя и в молбата ѝ имаше такава искрена топлота, че никой не можеше да ѝ откаже. Може би само аз видях как усмивката на Моли замръзна, докато тя подаваше повитото дете на бившата кралица. Щом Кетрикен взе Пчеличка в ръцете си, със завивката и всичко, веждите ѝ се вдигнаха от едва прикрита изненада. Копривка се доближи. Усетих как Умението на по-голямата ми дъщеря запулсира тревожно. Мисля, че беше инстинктът на глутницата да се защити най-малкото, който действа на такова дълбоко ниво, че тя едва ли бе усетила, че е свързала Умението си с моето. Мигът не можеше да бъде избегнат. Моли вдигна лекото покривало, което криеше лицето на бебето ни.
Наблюдавах изражението на Кетрикен, когато погледна Пчеличка и срещна втренчения ѝ поглед. Бебето беше тихо, но будно, и я гледаше с толкова сини очи, колкото бяха и нейните. Кетрикен ахна толкова лекичко, че може би никой друг не го забеляза. Усмивката ѝ не повехна, но стана по-стегната. Тя направи две стъпки към един от столовете и се смъкна в него. После, решена сякаш да докаже нещо на себе си, разви завивката, която загръщаше Пчеличка.
Дъщеря ми беше облечена в дрешки от коприна и дантела, каквито никое от другите деца на Моли изобщо не беше носило. Макар и подбрано да става на малкото ни бебче, защото Моли го беше ушила месеци преди раждането, облеклото само подчертаваше колко мъничка е Пчеличка. Дланите ѝ бяха свити на гърдите ѝ и Кетрикен зяпна пръстите, малки като пръсти на птичи крака. Колебливо докосна лявата ръчичка на Пчеличка с показалец.
Другите гости се бяха доближили, с очакването, че и на тях ще им се разреши да я видят. Кетрикен вдигна очи, не към мен, а към лейди Утеха, лечителката си. Жената се беше преместила зад рамото на старата кралица, за да погледне детето, и сега, когато погледите им се срещнаха, разбрах какво издава примирението, изписано на лицата им. Виждал го бях в очите на жените от домакинството ни. Според лечителката Пчеличка беше дете, което няма да остане дълго на този свят. Каквото и да мислеше Кетрикен за светлата ѝ коса и сините ѝ очи, не каза нищо. Нежно загъна одеялцето около нея и отново покри лицето ѝ. Това ме смрази, защото пръстите ѝ бяха толкова нежни, все едно покриваше с плащаница мъртво дете.
— Толкова е мъничка — каза тя, докато подаваше Пчеличка на майка ѝ. Поднасяше съчувствие. Думите ѝ някак издадоха, че разбира защо Пчеличка не беше обявена на един свят, в който щеше да остане само за кратко.
Докато гледах как Моли взема детето, изпитах облекчение, че Пчеличка е отново в прегръдката ѝ. Гърбът на Моли беше изправен, погледът ѝ спокоен и гласът ѝ равен, когато каза:
— Но съвършена.
— И расте всеки ден — излъгах простодушно.
Мълчание последва думите ми и съжалих, че не можех да ги върна. Всяка от жените ги премисли в ума си, но заговори лечителката:
— Колко малка беше, когато се роди? Рано ли дойде?
Стаята затихна в очакване на отговор.
Но Моли само сгуши Пчеличка до себе си и застана до камината. Люшкаше я, потупваше я — и мълчеше. Като смъмрени, гостите се отдръпнаха и насядаха. Дори Кетрикен се настани удобно и само лейди Утеха остана права. Огледа Моли и изведнъж подхвърли:
— Изглежда, сте се възстановили много бързо от притеснението, лейди Моли. — Неизречен въпрос.
— Леко мина — отвърна скромно Моли и извърна очи от мъжете в стаята.
Можех да усетя колко жадна е лейди Утеха да зададе още въпроси. Притежаваше лечителския порив да разбере всеки корен на един проблем и след това да приложи уменията си, за да го разреши. Моли също го усети и това я притесни. Погледнеше ли детето ни, не виждаше нищо нередно, освен че Пчеличка беше много по-малка от другите ѝ бебета. Но в досадно любопитния поглед на лечителката се четеше, че за нея Пчеличка е увредена или болнава. Бъдеше ли предадена на нейните грижи, тя щеше да се опита да оправи бебето ни все едно, че е счупена играчка. Обзе ме неприязън към тази жена. Как смееше да вижда каквото и да било несъвършенство в детето ми! А под това усетих студената река на страха, че може по някакъв начин и да е права. Поривът да спася Пчеличка от натрапчивия поглед на лечителката закипя в мен. Не исках да чуя нищо повече от устата ѝ за моето дете. Погледнах Моли в очите. Тя притисна бебето до гърдите си и се усмихна.
— Много мило от ваша страна, че сте загрижена за мен. Толкова прозорливо съобразихте, че да, разбира се, лесно се уморявам. Не е леко да си родилка на моята възраст. — Усмивката на Моли обходи гостите ни. — Сърдечно ви благодаря за разбирането, че дъщеря ми ме лишава от възможността да изпълня задълженията си като домакиня. Знам, че ще разберете необходимостта да се оттегля рано. Но моля ви, не смятайте, че сте длъжни да направите същото. Знам, че съпругът ми е закопнял за компания и рядко има възможност да прекара часове в разговор със стари приятели. Ще го притесня само за да ми премести люлката на Пчеличка и след това веднага ще го върна при вас.
