През следващите седмици синовете на Моли идваха и си отиваха, по един и по двама, някои с жена и деца, други сами. Оглеждаха Пчеличка с обичта и приемането на много по-големите братя. Ето я и нея, още едно бебе, много мъничко, но майка им изглеждаше щастлива, а Том Беджърлок изглеждаше доволен от съдбата си, тъй че нямаше за какво да се тревожат тук и още по-малко по домовете си. Къщата като че ли позатихна след като гостите си отидоха, сякаш зимата истински бе попила в костите на земята.
Радвах се на своята лейди съпруга и на своето дете.
И обмислях следващия си ход.
