— Не — призна Стрикланд. — Ние сме на погрешен път. Истинският мистър Смит все още е на свобода. В шест и двайсет днес следобед той е убил една минувачка на Морнингтън Кресънт.
— Good Lord! — възкликна майорът. — Винаги съм мислил — добави той безцеремонно, — че тоя Колинс не прилича на престъпник!
— Наглед всичко беше против него.
— Значи смятахте, че Колинс върши тая работа, понеже заеква. Но begayer не е единственият френски глагол, който започва с b! Обвинението на мосю Жюли може да се отнася и за някой друг.
— Кой?
— Приближете се… Не искам да крещя името му до бога!
Стрикланд се приближи. Майорът каза нещо на ухото му, после се облегна на стола си със светнали очи.
— Това май не ви вълнува много? — запита той най-после.
Стрикланд сякаш се съвзе.
— Напротив, напротив!
— Не мислехте за него, нали?
— Напротив, напротив! — повтори груповият началник. — От началото мисля за него.
— Добър ден, професоре! — каза Стрикланд. — Седнете, моля. Обстоятелствата ни принуждават да ви разпитаме наново. Къде бяхте и какво правихте днес следобед към шест и трийсет?
— Срещнах се с моя импресарио естествено.
— Естествено ли? Защо „естествено“?
Професор Лала-Пур махна с ръка за извинение.
Както винаги, лицето му беше непроницаемо. Носеше светлосин тюрбан.
— Това е начин на изразяване! Идущата седмица ще се появя на сцената на „Паладиум“. Затова с мистър Хатуей трябва да подготвим доста неща.
— Разбирам… Значи в шест и трийсет сте разговаряли с мистър Хатуей. Къде живее той?
— Боя се, че сте ме разбрали криво. Аз ви казах, че отидох при мистър Хатуей следобед, а не че съм бил с него в шест и половина. По това време вече се връщах в пансиона.
— Къде живее мистър Хатуей?
— В един boarding-house46 на Евърсхолт Стрийт.
Стрикланд трепна. От Евърсхолт Стрийт до Морнингтън Кресънт сигурно имаше най-много пет минути път пеша.
— Казвате, че вече сте се връщали… Значи се прибирахте пеша в пансиона?
— Да. Разстоянието не е голямо естествено.
— В колко часа се разделихте с мистър Хатуей?
— Не мога да кажа точно. Може би в шест и двайсет. А може и няколко минути по-късно.
— Или няколко минути по-рано?
Индусът се съгласи охотно.
— От колко време търсите ангажимент?
— От три месеца.
— Ако ви запитам какво сте правили на 18 ноември миналата година към десет и половина вечерта или на 4 януари тази година към девет и двайсет, ще можете ли да си спомните?
— Боя се, че не.
— Жалко!
Стрикланд отблъсна стола си и сложи край на разговора. Тъкмо когато се канеше да излезе, индусът се обърна:
— Доскоро смятах тази афера естествено за приключена.
— А сега?
— В такъв случай нямаше да ме питате какво съм правил днес. Истинският мистър Смит сигурно ви се е изплъзнал и е извършил ново престъпление следобед.
— Точно така. Извършил го е на две крачки от Евърсхолт Стрийт.
— Злополучно съвпадение естествено! — призна професор Лала-Пур.
— Мистър и мисиз Крабтрий! Седнете, моля. И вие също, мистър Крабтрий! Излишно беше да си правите труда и двамата.
— Не се заблуждавайте! — отвърна бързо мисиз Крабтрий, по кремав пеньоар и пантофи с помпони. — Както казах на онзи очарователен инспектор, който ни разпита миналия петък, моят съпруг, оставен сам на себе си, прилича на кораб без компас… Сполучливо ли е сравнението, Ърнест?
— Разбира се, скъпа приятелко.
— Между другото, мислех си, че арестуването на мистър Смит ще ни спести вече неприятностите!
Вместо отговор Стрикланд се обърна към мистър Крабтрий:
— Къде бяхте и какво правихте днес следобед към шест и половина?
Дребният човечец отвори уста, но гласът на жена му заглуши неговия:
— Не мислете, инспекторе, че постоянно карам мъжа си да ми носи това-онова. Но една хрема — хваната господ знае как! — не ми дава да си покажа носа навън. Към два часа помолих Ърнест да отиде да ми купи пеньоар. Но не се съобразих с обичайната му непохватност. Той се върна в пет! И с какво, питам ви! С една от ония страхотии с волани, от които и най-дребните изглеждат пълни… Наложи се да го накарам да го върне!
— Подучихте ли накрая това, което желаехте?
Мисиз Крабтрий се завъртя насам-натам самодоволно.
— Съдете сам, инспекторе!… Само че трябваше да чакам до седем часа.
— Отде е купена тази дреха?
— От „Дейвидсън-Дейвис“, на Уордър Стрийт.
Стрикланд се обърна отново към мистър Крабтрий.
— Мислите ли, че някоя продавачка ще си спомни за вас?
— Положително не! — извика мисиз Крабтрий с най-дълбоко възмущение. — Отговорете, Ърнест!
— Не, не! Не съм човек, който би направил впечатление на някоя жена!
Стрикланд заговори строго:
— Не подценявайте сериозността на положението, мистър Крабтрий! Мистър Смит се е заел сам да ви докаже невинността на мистър Колинс, като е извършил днес следобед ново убийство. Ето защо искам от вас само едно: алиби. Ще ви разпознаят ли младите момичетата, с които сте имали работа?
Мистър Крабтрий се поколеба. Но явно той се страхуваше по-малко от официалната заплаха, отколкото от съпружеската. Затова отговори отрицателно.
— Спомняте ли си с какво сте се занимавали или забавлявали вечерта на 10 ноември миналата година и вечерта на 4 януари тази година?
