Той вече се отправяше към кулисите. Мордонт тръгна подире му, но след като заръча на Стори и Биърд, застанали на пост в коридорите, да наблюдават скришом мисиз Хобсън и спътниците ѝ.
През антракта те останаха по местата си и съвсем неочаквано приходите на бюфета намаляха наполовина. За мнозина от зрителите, които бяха разпознали групата по снимките, поместени във вестниците, представлението бе всъщност в залата.
— Трудно ми е да повярвам, че мистър Смит е нападнал един свой съименник случайно — каза внезапно майорът.
— И на мен! — призна мистър Андреев. — Нашият национален убиец обича драматичните ефекти. Ако не греша дълбоко, той е избрал мистър Алън Смит, за да разтърси общественото мнение..
— Без да го е грижа какво ще си навлече с това?
— Очевидно.
Майорът беше готов да продължи, ала руснакът, наведен към мисиз Хобсън, вече не му обръщаше никакво внимание.
След като ревюто завърши с традиционното God save the king59, всички посрещнаха професора при входа на артистите и мистър Андреев предложи да завършат вечерта в едно руско кабаре, чийто собственик, бивш полковник от имперската гвардия, бил негов приятел.
— Вървете, щом желаете! — изръмжа полковникът. — Аз предпочитам да си легна.
Тъй като мис Холанд изглеждаше уморена, решиха майорът да я изпрати.
В „избата“ мис Поутър се оказа сякаш случайно седнала до професор Лала-Пур, а мисиз Хобсън — до мистър Андреев.
Последният поръча мезета и водка. Докато демонстрираше пред гостите си как най-добре може се погълне всичко, една млада печална жена се появи и запя „Матушка Волга“. Най-напред в пианисимо, после в алегро. Алегро, пианисимо. Пианисимо, алегро. Един танцьор в казашко облекло жонглира с ножове. Накрая друга млада печална жена запя „Патенцето“… Борис Андреев притича до нея, сграбчи я в обятията си, завъртя я, заприглася ѝ. Ръкопляскаха му.
— С Чарли трябваше да отидем в Санта Лучия… — каза мисиз Хобсън, когато той седна отново до нея.
Тя сякаш продължаваше съвсем естествено някакъв вече започнат разговор.
Андреев я изгледа с интерес. В черната си копринена рокля на тежки плисета, галена от шафрановата светлина на прожекторите, с поруменяло лице и блестящи очи тя беше необикновено очарователна… Не ще и дума, Борис откри, че тя прилича на рускиня.
— Кой е Чарли?
— Моят съпруг. Разболя се още в деня на сватбата ни, а умря три седмици по-късно.
Тя се поколеба:
— Още пазя брошурите, изпратени от туристическата агенция…
Борис Андреев почувства, че се плъзга стремително по наклонената плоскост, по която бе тръгнал. Но не направи нищо, за да се спре, а каза:
— Трябва да ми ги покажете…
Ръцете им се бяха намерили под масата.
Когато излезе от „Паладиум“, Стрикланд взе такси и стигна пръв до ъгъла на Хайд Парк, близо до Гроувнър Гейт, където мистър Алън Смит бе направил грешката да се разхожда на смрачаване. Мордонт хвана омнибуса и пристигна втори. Стори се качи на метрото и пристигна трети. Биърд, принуден да върви пеш, пристигна последен.
Трябваше да разберат дали професор Лала-Пур физически е имал време да излезе от театъра и да извърши престъплението преди или след номера си.
— И какво? — каза Стрикланд.
И четиримата бяха с часовниците си.
Те пристъпиха към серия сложни изчисления — събираха времето за отиване и връщането, прибавяха хикс минути за дебненето, хикс минути за нападението и обира, като вземаха в предвид и непредвиденото — и стигнаха до единодушно заключение.
И в четирите случая отговорът бе „да“.
— Ние се натъкваме на стена! — се бе провикнал сър Кристофър Хънт на 12-ти следобед. По-добре не би могъл да се изрази. През следващите дни тази стена се издигна толкова, че стигна до облаците. Главният началник на полицията, Робин, Стрикланд и всички останали усещаха, че над тях тегне смазващата ѝ сянка. Криейки се повече или по-малко един от друг, напразно разглеждаха случая от всички страни, както се търси решение на ребус или кръстословица. Накрая винаги се натъкваха на едни и същи невероятни заключения…
На 28 януари бяха арестували мистър Колинс. На следващата седмица, след убийството на мисиз Дънскоум, се принудиха да го пуснат.
На 1 февруари бяха арестували доктор Хайд. На 5, след убийството на Джинджър Лосън, също се принудиха да го пуснат.
На 5 февруари бяха арестували мистър Андреев. На 12, след убийството на мистър Алън Смит, пак се принудиха да го пуснат.
На 1 февруари, след убийството на мисиз Дънскоум — майор Феърчайлд бе представил неоспоримо алиби.
На 11 февруари, деня, в който беше убит мистър Алън Смит, мистър Крабтрий — по думите на инспектор Хапгуд, натоварен да го следи — се бе държал най-невинно.
Само професор Лала-Пур бе имал възможност да убие мистър Алън Смит. Но той не даваше повод за подозрения. Тъкмо напротив — ако можеше да се вярва на инспектор Флауър, отговарящ за него — на 11 той бе напуснал „Паладиум“ само пет минути след полунощ, за да се прибере съвсем почтено в квартирата си.
