За разлика от полицията, обзета от нещо като затъпяване, печатът и обществеността реагираха извънредно бурно. Навред се водеха разпалени спорове, стигащи до сбивания, митинги, изблици на възмущение. Самотни полицаи бяха нападнати и оплюти. Всеки ден раздавачът носеше в Скотланд Ярд пълна торба с анонимни писма, чиито автори ако не предлагаха някаква спешна реформа, то се впускаха в безкрайни заплахи, или в мрачни предсказания. Броят на детективите любители непрекъснато растеше. В чайните вече често се чуваха изказвания като: „Ако бяхте главен полицейски началник, мистър Дод, какви мерки щяхте да вземете?“ А в клубовете: „Повтарям ви, Дейвид, още отначало са на погрешен път! Смит спада към нежния пол!“ Но още по здрач ония, които бяха крещели най-силно през деня, се затваряха у дома си и превъртаха два пъти ключа. В някои квартали човек можеше да се разхожда до зори, без да срещне никого освен някоя котка, изскачаща от едно избено прозорче, за да се пъхне в друго.
На 17 сутринта сър Кристофър попита Стрикланд дали се е запознал с уводната статия на „Диспач“. Груповият началник отговори, че не е.
— Е, тогава я прочетете! — каза сър Кристофър, като му подаде рязко вестника.
Когато една задача от рода на тази, която Скотланд Ярд трябва да реши, очевидно няма никакво решение — пишеше „Диспач“, — може да се заключи само, че самите ѝ величини са погрешни. Спомнете си за „Тайната на жълтата стая“, най-забележителното произведение на френския романист Гастон Льору, от което авторите на детективски романи не са преставали да се вдъхновяват горе-долу от двайсет години. Загадката там се разплита едва когато се разглежда под нова светлина.
Според нашето мнение Скотланд Ярд проявява прекалена доверчивост, като приема безрезервно показанията на Тоби Марш. Кой е в края на краищата Тоби Марш? Един авантюрист, един рецидивист, за да не кажем нещо повече, който винаги дебне нечия погрешна стъпка или някой глупак, когото да оскубе. Повярваха на думата му! Не ви ли се струва по-вероятно неговият разказ ако не е съшит с бели конци, то да е най-малкото разкрасен? Че този човек е видял мистър Смит — на 26 януари към деветнайсет часа и трийсет минути — да влиза в някаква сграда на Ръсъл Скуеър, без да може обаче поради мъглата да определи точно коя. Че е казал, с цел да получи обещаната награда: „Убиецът Живее на 21“, когато може да живее на 19 или на 23?…
Ние, от своя страна, също събрахме сведения. Номерата 19 и 23 също са семейни пансиони, държани, първият — от някоя си мисиз Мълинър, а вторият — от някоя си мис Куилет, и двете много добри приятелки на мисиз Хобсън.
Нима е невъзможно още веднъж мистър Смит, подслонен от едната или другата и предупреден за пристигането на нов пансионер, да се е вмъкнал в пансиона „Виктория“ през покрива например, за да злепостави невинни хора?
Вместо да се съсредоточава изцяло върху номер 21, по-добре Скотланд Ярд да направи разследване в тази насока и в някои други.
— Налага се да навестим Тоби Марш — призна груповият началник, след като прочете това.
Мистър Марш прати Стрикланд по дяволите. Той вече не се бръснеше и дори самата мисъл да изиграе партия „морски шах“ го караше да скърца със зъби.
