Мис Холанд, качила се десет минути преди това, сигурно вече се бе погрижила за котките си и се готвеше да се залови за работа, защото изведнъж се чу вечното „Stop! You’re breaking my heart…“
— Какво ще ка… кажете, да иг… играем на пет ръце? — предложи Колинс.
След като мис Поутър отхвърли това предложение, тъй като не играеше много добре, четиримата мъже теглиха жребий за местата, настаниха се, разбъркаха картите. „Стоп! Стоп! Стоп!?“ — извиси се умолително един твърде познат глас. Две минути по-късно тишината в малката стая се нарушаваше само от класическите анонси: спатия, каро, купа, пика, без коз.
Когато впоследствие попитаха мистър Крабтрий какво точно му е помогнало да открие истината той отговори: „Бриджът на 28 вечерта!“
Като казваше това, той несъмнено се поддаваше на изкушението да смае околните. Мистър Крабтрий бе подозирал решението на загадката отдавна, още преди да приеме предложението на Колинс…
Във всеки случай наблюденията, които направи по време на играта, щяха да превърнат подозренията му в зашеметяваща увереност.
Няма да се впускам в подробностите на първата партия. Мистър Крабтрий я спечели, без противниците му, разпределени неудачно, да могат да му окажат и най-малката съпротива, без дори партньорът му — в случая Колинс — да му помогне с нещо.
Тогава партньор му стана доктор Хайд, и неприятностите му, ако може да се каже така, започнаха…
След като Андреев-Колинс анонсираха: „три пики“, една несполучлива контра на доктора им осигури първия манш. После играха „три спатии“ и получиха четири. Третото раздаване не позволи никакъв анонс. При четвъртото Крабтрий — който вече виждаше, че губи — се обнадежди. За късмет му се бяха паднали седем кари, асо, поп вале, вале, девятка; две пики с поп, три купи с асо и дама; единствена спатия. Той побърза да анонсира: „Две кари.“ За нещастие, тъй като партньорът му не му даде реплика, а Андреев-Колинс благоразумно мълчаха, трябваше да си остане така. Хайд свали картите си, а мистър Крабтрий — както горе-долу бе очаквал — взе единайсет ръце.
— Май бяхте малко нерешителен, докторе? — каза той тогава. — В края на краищата имахте три коза с дама, плюс асото и попа спатия.
— Така ли? — отвърна другият. — Доколкото зная, не играем бридж-контра. Карото е ниска боя. Ако искахте да спечелите, трябваше да анонсирате три от тях.
Макар и да прочете върху лицето на мис Поутър отражение на собственото си учудване, мистър Крабтрий не отговори нищо. Хайд, Андреев и Колинс бяха безспорно по-добри играчи от него.
„Картите не прощават“ — ще ви кажат и най-сериозните господа, обзети от треската на играта. Тази вечер съдбата потвърди думите им. Мистър Крабтрий — по-право докторът — бе пропуснал случая. При следващото раздаване техните противници си изиграха и манша, и цялата партия.
Отново си размениха партньорите и при едно пасуване на Колинс мистър Крабтрий — получил при раздаването шест купи, поп, дама, вале, десятка, пика вале; три кари с асо, поп и тройка спатия — обяви: „Една купа.“ Доктор Хайд каза: „Една пика.“ Мистър Андреев: „Две кари.“ Мистър Колинс: „Две пики.“ Мистър Крабтрий, отказвайки се неохотно от купите си, анонсира до три кари. Доктор Хайд продължи да поддържа пиките си. Борис Андреев каза: „Пет кари.“ Колинс и мистър Крабтрий пасуваха. Доктор Хайд контрира. Андреев даде ре-контра.
Скоро след започването на играта мистър Крабтрий забеляза, че козовете на руснака, макар и еднакви по брой на неговите купи, бяха по-ниски по качество от тях. Освен това Андреев, притежавайки второто асо купа, би имал повече изгода да го подкрепи с тази боя, отколкото да навлиза в несигурен терен. Най-убедителното доказателство за това беше, че накрая той загуби асото спатия, асото пика и един коз.
Към десет часа мис Поутър заяви, че ще отиде да си легне, но мистър Крабтрий я спря с жест.
— Нима ще ни напуснете вече, мис Поутър?… Слушайте, бъдете така добра и изиграйте ролята на свръзка, като помолите мисиз Хобсън да ни сервира уиски… на моя сметка, разбира се!
Ръката му малко трепереше, беше блед.
— На драго сърце — каза мис Поутър.
На прага тя се обърна:
— Да не ви е нещо лошо?
— Не, не! — отговори бързо мистър Крабтрий. — Аз… Аз съм много добре!
„Може би не обича да губи?“ — помисли си мис Поутър.
Когато тя се върна с табла в ръка, мистър Андреев играеше с доктора, а мистър Крабтрий — с Колинс. Те бяха стигнали до шестата си партия. Когато Андреев вече бе анонсирал: „Пет спатии“, Колинс ги контрира. Мис Поутър се приближи до играчите и от разпределението на картите разбра, че руснакът щеше непременно да загуби асото пика на мистър Крабтрий и два попа — поп купа и поп коз — на Колинс.
Какво стана тогава в душата на последния? Той игра с една от единствените карти, които не биваше да пипа — купа, — попадайки в пълен обикновен фуршет и по този начин давайки на противника си възможност да вземе ръката, която му липсваше.
