Единственият човек, който сякаш се радваше да ни види, беше Върна Лавиолет, която с удоволствие разговаряше надълго и нашироко с нас, без да иска нищо в замяна. Странно е, че когато за първи път я описаха пред мен като „мила“, аз просто не бях в състояние да си го представя. Тогава тя ми се струваше язвителна и прекалено рязка, за да е способна на някаква добрина. Напоследък, обаче, забелязвах у нея едно по-меко отношение. Сега, останали в къщата без прислуга, след като Уини и кльощавата й заместничка си бяха отишли. Върна, с помощта на Дейзи, приготвяше храната и именно тя поднасяше всяко блюдо на Поаро и на мен. При повторното ни идване в „Малкото ключе“ двамата се хранехме отделно от другите, в сутрешната гостна — отчасти защото така предпочитахме, но главно защото Сидни Девънпорт бе дал ясно да се разбере, че не желае да споделя своята трапезария с нас. Доста често Върна предпочиташе нашата компания и се хранеше с нас, вместо със съпруга си и семейство Девънпорт. В тези случаи поведението й изобщо не беше така високомерно, както преди. Казват, че трагедията и нещастието изваждат най-доброто у някои хора — може би Върна Лавиолет беше една от тях.
Поаро не отговори на първото ми почукване, затова пробвах отново. Този път реагира веднага.
— А, Кечпул! Влизай, влизай.
— Хайде да го видим този списък със задачи — обърнах се към него с неприятно предчувствие.
Не се боях да хвърлям усилие или енергия, но тъй като вече познавах добре Поаро, не се съмнявах, че е способен да ме помоли да направя абсолютно всичко — от възможното до невъзможното. Откак се запознахме, имам чувството, че почти не контролирам собствения си живот и винаги съм в очакване на някоя нова изненада или приключение. Вълнуващо е, а често и стимулиращо, но се отразява доста на нервите.
Поаро ми подаде лист хартия и аз хвърлих око на списъка, който беше направил за мен.
1. Открий кой е подарил книгата „Среднощна сбирка“ на Дейзи Девънпорт.
2. Попитай Дейзи също: защо баща й е разрешил Ричард да предложи брак на Хелън Актън и да остане сгоден за нея, след като тя е убила неговия син?
3. Също: ако Франк е бил толкова лош и опасен, че Дейзи е трябвало да го убие, за да защити семейството си от следващи предателства, тогава защо се е съгласила да се омъжи за неговия съучастник в кражбата Оливър Прауд? Това противоречи на логиката в досегашните й действия и твърдения.
4. Защо Сидни и Лилиан Девънпорт държат да се видят с Франк и Хелън насаме за няколко часа в сутринта на убийството на Франк?
5. Чул ли е някой спорове или повишаване на гласове в течение на часа, преди Франк да е бутнат и да намери смъртта си?
6. Предлагал ли е някой самоубийството като обяснение за смъртта на Франк?
7. Направи списък на всички, присъствали в „Малкото ключе“ по времето на смъртта на Франк. Напиши възможен мотив за всеки един от тези десет души.
Прочетох седемте точки в списъка три пъти, после казах:
— Десет души? — направих бърза сметка на ум. — Включваш и Пърси Симли?
— Mais oui, той е присъствал.
— Но е бил долу. Симли, Оливър, Годфри Лавиолет, Ричард, Уини Лорд — всички те са били долу и не е възможно да са блъснали Франк от вътрешния балкон.
— Вярно е — съгласи се Поаро. — Освен ако информацията, която са ни дали, е невярна.
— Което ме води до следващия проблем — посочих аз. — Ще направя всичко възможно да получа отговорите, които искаш, но надявам се, че си наясно — мога само да задам въпросите, нямам начин да ги накарам да ми отговорят, и то откровено.
— Разбира се, че имаш! Не си ли ти инспекторът от Скотланд Ярд, натоварен с разследването на двете убийства?
— Теоретично, да — въздъхнах. — Но знаеш, че не съм от най-авторитетните хора дори и в най-добрите си моменти, а тук в тази къща — още по-малко. Всеки път, когато си помисля за първото ни идване, за нелепата история, която разказа на Сидни Девънпорт за огромния ни интерес към „Пийпърс“, направо потрепервам от смущение. Намирам се в изключително неудобно положение — да изисквам крайна откровеност от хора, които ти най-безсрамно излъга.
