— Вече ви казах, предложих й голяма сума пари, за да направи това, което искам. Купих безпрекословното й съгласие точно както татко винаги е купувал това на майка, моето и на Ричард. — Дейзи се намръщи. — Но аз не съм деспот като баща ми, винаги съм била добра с Уини, грижех се за нея. Когато й казах, че съм убила Франк, естествено, очаквах да е шокирана, но нямаше нужда да бяга от мен все едно съм чумава. Ако тя беше направила подобно признание пред мен, аз първо бих я попитала защо. Бих се постарала да разбера проблемите й. И… не бях извършила убийство, затова ми се стори доста нечестно да ме отхвърли, когато знам, че съм невинна. — Виждайки изражението ми, Дейзи каза рязко: — Не е необходимо да посочвате недостатъка в разсъжденията ми, инспектор Кечпул. Виждам го много добре. Искате ли цялата истина или не? Истинските ни мисли често са изключително нерационални.
— Казахте ли на Уини Лорд да се престори, че името й е Джоан Блайт? — запита Поаро.
— Не, това беше единственото, за което не бях помислила, име за нея. Сигурно се е сетила за книгата и е решила, че името на авторката ще свърши работа. „Среднощна сбирка“ вероятно е била в ума й, защото…
— Моля, позволете ми — прекъсна я Поаро. — Може ли аз да разкажа тази част от историята?
— Много добре — Дейзи го изгледа със съмнение.
— Кечпул — обърна се той към мен, — би ли ни припомнил какво ми каза мадмоазел Дейзи, когато я попитах как се е сдобила с книгата?
— Тя каза „първоначално беше подарък от…“, после спря и отказа да продължи.
— Думата „първоначално“ дава много храна за размисъл — заяви Поаро. — Когато получим подарък, който пазим, — а знаем, че вие все още притежавате книгата, мадмоазел, — човек няма нужда да използва думата „първоначално“. Би казал думата само ако книгата по време на задаването на въпроса вече не е подаръкът, който едно време е била, който първоначално е била. Разбирате ли, Кечпул?
— Не, изобщо не разбирам.
— Помислете малко, mon ami. Ако книгата е подарена на Дейзи Девънпорт от приятеля й Хъмфри и тя все още я притежава, както знаем, че е, тогава тя си остава подарък от Хъмфри, и няма да има необходимост да се използва уточняващата дума „първоначално“. Ако обаче по някое време тя е била подарък от мадмоазел Дейзи за Уини Лорд, подарък, който Уини съвсем наскоро е върнала като израз на своето отвращение и неподчинение, след като мадмоазел Дейзи й е признала за убийството на Франк Девънпорт…
— Да не ми казвате, че книгата е била подарък от Дейзи за Уини и после Уини й я е върнала? — попитах аз.
— Смятам, че точно това е станало, да.
— Напълно прав сте — отбеляза Дейзи. — Уини харесваше тази книга. Носеше я със себе си навсякъде, където отиде. Бях й написала специално посвещение вътре и то означаваше много за нея. Малко след като й казах, че аз съм убила Франк, шофьорът на автобуса дойде, за да вземе куфарите и чантите ни и да ги прибере в багажника. Уини го накара да изчака, докато извади „Среднощна сбирка“ от своя куфар. Подаде ми я и каза — „Не я искам повече, може да си я вземеш“. Така че, да, тя първоначално беше подарък от мен за Уини… подарък, който тя отхвърли. Това бе причината книгата да е с мен в автобуса. Едва ли бих… — Дейзи млъкна рязко и по лицето й се разля червенина.
— Едва ли бихте искали или ви е било нужно да четете „Среднощна сбирка“ — довърши вместо нея изречението Поаро, — знаели сте всяка дума от страниците й и всеки епизод от разказа в нея почти наизуст — защото вие, Дейзи Девънпорт, под името Джоан Блайт, сте авторката на книгата.
— Моля ви, не трябва да казвате на никого — лицето на Дейзи пребледня. — Знам, че нямам право да ви моля за това, но ви умолявам коленопреклонно…
— Как го разбра, Поаро? — запитах недоверчиво.
— Малко предположения, последвани от изчисляване на вероятностите — той погледна Дейзи. — Запитах се защо този роман е толкова важен за вас — за вас, която имате толкова живо въображение, толкова голямо умение да измисляте сензационни, неустоими истории — за вас, която освен това, ако ме извините, се грижи много повече за собствените си измислици и нещата, които стават в ума й, отколкото за истината или нещата, които биха могли да са от значение за другите? Защо ще подарявате книгата на всеки, които има някакво значение за вас? Подозренията ми се потвърдиха вчера, когато посетих издател в Лондон — някой си мистър Хъмфри Плъкроуз от „Плъкроуз & Принс“. Не излъгахте изцяло, мадмоазел, когато казахте, че Хъмфри Плъкроуз ви е дал книгата. Не е била подарък обаче, подписали сте договор с неговата фирма, според който той се задължава да ви даде определена бройка от вашата собствена книга.
— Моля ви, запазете това сведение за себе си — помоли го Дейзи. — Писането е единствената част от моя живот, за която семейството ми не знае нищо и с която няма нищо общо. То е моята свобода.
