— Двете убийства не са извършени от един и същи човек — обяви Поаро. — Мадам Лавиолет всъщност не е извършила нито едно от двете. И… за съжаление, мадам Девънпорт, това, което вие обявихте за невъзможно, е истината — в „Малкото ключе“ има двама убийци. И двамата сега са в тази стая.
— Това е ужасно — промърмори Ричард.
— Мадам Лавиолет, вие може да не сте убийца, но също като Хелън Актън и Дейзи Девънпорт сте лъжкиня. Двамата със съпруга ви не сте решили да продадете тази къща, защото сте имали финансови трудности. Преди два дни говорих с банкера ви в Лондон. Каза ми, че сте изключително богати откак ви познава. Тогава защо внезапно решихте да продадете къщата си в „Кингфишър Хил“ и защо излъгахте за причината да го направите?
— Колкото и интересно е да се чуе този отговор, какво общо има той с убийството на брат ми? — попита Дейзи.
Поаро се усмихна.
— Мислите, че ви губя времето с дребни незначителни подробности, мадмоазел? Non. Тези дребни детайли, видимо несвързани с двете убийства, са от огромно значение. Те са малкото ключе, което ще отвори тежката врата.
— Финансови затруднения — промърмори Годфри Лавиолет. — Каква глупава лъжа.
— Мосю Лавиолет, вие не чувствахте необходимост да кажете на добрия си приятел Сидни Девънпорт какво в имението „Кингфишър Хил“ ви е накарало да пожелаете да го напуснете възможно най-бързо, като продадете къщата си на цена много по-ниска от истинската й стойност. Казахте, нали така, че не било нещо, което би притеснило семейство Девънпорт? Eh bien, значи не смятате, че сте скрили от тях нещо, което би могло да ги откаже?
Каква ли би могла да е тази мистериозна особеност на имението? — театрално се замисли Поаро, ставайки от стола си, за да се разходи из стаята. — Попитах Хестър, лелята на Пърси Симли, която е страстен и педантичен наблюдател на живота в „Кингфишър Хил“. Тя ми каза, че непосредствено преди семейство Лавиолет да реши да продаде „Кингфишър Рест“, както едно време се е наричала тази къща, в имението се е променило само едно нещо — портиера на главната порта. Хестър Симли възразила срещу назначението на новия портиер и случайно спомена, че само едни друг съсед я подкрепил по въпроса, някоя си Лавиния Стент. Това много ми помогна, защото ако Лавиния Стент и Хестър Симли са били единствените, които не са одобрявали новия човек, това би означавало, че Годфри и Върна Лавиолет не са имали възражения за назначението му.
— Той е изключително почтен и възпитан човек — обади се Годфри.
Поаро му хвърли остър поглед, после продължи.
— Разбира се, имало е и друга значителна промяна в „Кингфишър Хил“ по същото време, когато семейство Лавиолет решава да продаде къщата си — или малко преди да вземат това решение, бих казал, семейство Девънпорт са обявили, че възнамеряват да купят къща в имението. Мислят да купят къщата на Хестър Симли. Това, дами и господа, е накарало Годфри и Върна Лавиолет да пожелаят да се махнат. След като не е бил новият пазач и нищо в имението не се е променило, тогава не би могло да е нищо друго, мадам Лавиолет, прав ли съм или не?
— Не сте ли винаги прав? — каза иронично Върна с наведен поглед.
Поаро продължи невъзмутимо:
— Повечето хора, които купуват къща тук, търсят идилично провинциално убежище от натоварения си лондонски живот. Семейство Лавиолет не са изключение. Годфри Лавиолет и Сидни Девънпорт са били бизнес партньори, семействата им прекарвали значително време в компанията си, двамата са създали богатствата си заедно, работели са заедно по играта „Пийпърс“…
Потреперих при споменаването й.
— … което, от друга страна, е причината двамата Лавиолет да търсят спокойствие в идиличното провинциално имение, което приемат за единствено свое, а не поредното нещо, което споделят със семейство Девънпорт. Да им идват на гости, е едно, но идеята, че приятелите им се готвят да купят парченце от техния личен рай… non, c’etait insupportable. И какво биха могли да направят? Притежавали са само една къща, не цялото имение, не са могли да попречат на Сидни Девънпорт да купи къща тук. Затова са решили проблема по единствения възможен за тях начин. Вместо да делят своето лично убежище, ще го напуснат — и то бързо. Мога да си представя, мадам Лавиолет, че не сте искали да сте съседи в „Кингфишър Хил“ със семейство Девънпорт дори и за седмица, стига да може да го избегнете. А единственият начин да го избегнете, е да им продадете къщата си, преди те да купят тази на Хестър Симли.
— За мен в това няма много смисъл — обади се Ричард Девънпорт. — Всеки с провинциална къща в „Кингфишър Хил“ дели земята и другите неща с много други семейства. Това е основен момент в подобен род провинциални имения и всеки знае какво получава, когато купи имот в подобно място.
— Да ги делиш с непознати, е едно — заяви Върна Лавиолет. — Но личното ти малко убежище да бъде съсипано с нашествие на лондонските ти приятели — хора, принадлежащи на друга част от живота ти — това е съвсем различно.
— Да не искаш да кажеш, че мосю Поаро е прав за вашата причина да продадете къщата? — учуди се Ричард.
