Сетих се за страха на Уини Лорд, когато изрекох думите „Среднощна сбирка“. Когато ме чу да ги казвам, трябва да си е помислила, че номерът им е разкрит, че съм я видял как вади книгата от куфара си и я връща на Дейзи. Ако го бях видял, щях да разбера, че не са непознати. Когато й обясних, че жената до нея на седмата редица седалки е имала книга с това заглавие, страхът й изчезна, тогава й е станало ясно, че не знам нищо за връзката й със „Среднощна сбирка“ и с Дейзи Девънпорт.
— Ще запазите ли тайната ми? — попита Дейзи. — Моля ви, мосю Поаро, инспектор Кечпул. За мен е от изключително значение това да остане неизвестно. Никой, с изключение на служителите в „Плъкроуз & Принс“, не знае, че аз съм Джоан Блайт.
— Знаете ли какво е от изключително значение за мен? — каза меко Поаро. — Истината за двете убийства в „Малкото ключе“, Казахте ми много от нея, мадмоазел, но все още не цялата. Но няма значение, аз ще ви разкажа останалата част, веднага щом сержант Гидли вземе Хелън Актън от затвора „Холоуей“ и я доведе тук.
На следващия ден по обяд гостната на „Малкото ключе“ се изпълни с хора. Всеки стол, включително и тези, донесени от щабквартирата на „Пийпърс“, беше зает. Поаро, сержант Гидли, инспектор Маркъс Кейплинг и аз седяхме на твърдите столове с високи облегалки в редицата най-близо до вратата. Хелън Актън, с непроницаемо изражение на лицето, бе на табуретката пред пианото, но с гръб към него. Представих си как се обръща, вдига капака и започва да свири, макар да ми беше трудно да реша каква музика би била подходяща за случай от този род.
В далеч по-удобните столове и дивани бяха насядали Сидни, Лилиан, Дейзи и Ричард Девънпорт, Оливър Прауд и Годфри и Върна Лавиолет.
— Дами и господа — започна Поаро.
Веднага беше прекъснат от Оливър Прауд, който каза:
— Ами Пърси Симли? Не трябва ли и той да е тук?
— Не — отговори Поаро. — Ще говоря за него по-късно, защото той е важен, но присъствието му тук не е необходимо. И така, да започнем с фактите. Имаме две убийства, които трябва да обсъдим днес — убийството на Франк Девънпорт и убийството на Уини Лорд.
— Уини? — възкликна Лилиан. — Тогава трябва ли да предположим…
— Това не е предположение, мадам — прекъсна рязко въпроса й Поаро, — това е факт, тялото, намерено в тази стая, бе на Уини Лорд.
— Боже милостиви — ахна Ричард Девънпорт. — Кой би искал да убие Уини?
— Личността на убиеца скоро ще стане известна на всички — продължи Поаро. — Засега ще кажа това — за нападателя е било от изключително значение тялото да не бъде разпознато като това на Уини. Затова роклята, ръчната й чанта и обувките бяха свалени от тялото и изгорени в камината. — Той посочи към решетката пред огнището. — Всеки от вас би могъл да разпознае тези вещи като нейни, защото не са били нови. Като е свалил всички познати стари неща и оставил само чисто новата зелена шапка и палтото, които тя никога преди не е носила в тази къща, някой — и не е задължително да е нейният убиец — се е подсигурил, че Уини няма да бъде разпозната.
— Кой я е убил? — запита Лилиан. — Бих искала да ми бъде казано веднага.
Думите й бяха последвани от одобрително мърморене.
— Мадам, има ред, който съм определил и към който бих желал да се придържам — Поаро огледа стаята. — Човекът, който е изгорил дрехите на Уини Лорд, така че никой да не узнае коя е тя, е обезобразил и лицето й по същата причина. Сега, да помислим кой би могъл да е убиецът на Уини. Не е Хелън Актън, която по това време е била в затвора „Холоуей“. И ако повярваме на цялата информация, която ни бе дадена, то повечето от вас са били заедно с поне още един човек, когато Уини е била убита. С изключение само на един от вас, вие, мадам Лавиолет.
— Не съм я убила! — ахна Върна. — Годфри, не съм! Не бих могла. Какво бих могла да имам против бедната Уини?
Съпругът й се пресегна и я потупа по ръката.
— Знам, че не си. Върна, успокой се. Нека мосю Поуроу си каже приказката.
— Върна Лавиолет може също да е блъснала и Франк Девънпорт, за да го убие — продължи Поаро. — Тя е била горе, когато той е паднал от вътрешния балкон. Но там са били и Дейзи. Сидни и Лилиан Девънпорт, както и Хелън Актън, която признала почти незабавно, че тя го е направила. Всички са единодушни, че Ричард Девънпорт, Оливър Прауд, Годфри Лавиолет и Пърси Симли са били долу, когато Франк е паднал, така че те не биха могли да са го убили. Уини Лорд също е била долу, приготвяла е вечерята. Тя също е елиминирана от заподозрените.
— Отговорът не е ли очевиден? — отбеляза Лилиан. — Не може в „Малкото ключе“ да се разхождат двама убийци. Невъзможно е. Това с положителност означава, че и двете убийства следва да са били извършени от Върна.
— Лоялността ти е трогателна, скъпа. — Върна хвърли смразяваш поглед на старата си приятелка.
— Хелън Актън уби Франк — рязко каза Сидни, втренчил очи в краката си.
— Да, аз го направих — обади се Хелън. — Мистър Девънпорт казва истината. Трябва да го послушате, мосю Поаро.
