Ubiyte Raym полностью

— Не мога да разбера точно как е станало. Има прекалено много следи. Сигурно десетина души са се разхождали тук през последните двайсет и четири часа. Предполагам, че Мери Бет е била клекнала. От запад, откъм канала, се приближават мъж­ки следи - явно Гарет. Помня какви бяха грайферите на обув­ката, която е намерил Джеси. Мери Бет се изправя и отстъпва назад. От юг се приближава друг мъж - Били. Слязъл е по склона. Върви бързо, тежестта му е върху пръстите на крака­та. Значи е тичал. Гарет излиза срещу него. Скарват се. Гарет сигурно е взел вече лопатата, Били отстъпва към една върба. Гарет се нахвърля върху него. Спречкват се. Ето и очертани­ята на трупа. По почвата и в основата на дънера на дървото има следи от кръв... Добре, започвам огледа.

Тя тръгна. Напред и встрани. Крачка по крачка. Внима­телно заоглежда пръстта и тревата, напуканата кора на дъ­бовете и върбите, клоните над главата си („Местопрестъпле­нието е триизмерно“ - често ѝ напомняше Райм).

— Тези фасове защо не са прибрани?

— О - обади се Джеси, - от Натан Грумър са.

— Кой е той?

— Един от заместник-шерифите. Опита се да ги откаже, но...

Сакс въздъхна, но замълча. Идеше ѝ да им каже, че всеки полицай, който пуши на местопрестъплението, трябва да бъ­де моментално уволнен.

Внимателно огледа земята, но напразно. Отиде на място­то на тазсутрешното отвличане, провря се под жълтата лен­та и заоглежда около върбата. Напред и назад. От жегата ѝ призляваше.

— Райм, и тук няма нищо интересно... Чакай... Намерих нещо.

Забеляза нещо бяло до реката. Беше намачкана салфетка. Клекна и я вдигна. Коленете я заболяха - артритът се обаж­даше. По-скоро би предпочела да гони някой престъпник, от­колкото да кляка, за да събира улики.

— Това е салфетка, Райм. Прилича на онези от къщата. Само че по тази има кръв.

— Мислиш ли, че Гарет я е изпуснал? - попита Люси.

Сакс огледа салфетката.

— Не знам. Мога да кажа само, че е изпусната днес. Мно­го е суха. Ако беше стояла през нощта, щеше да се размекне от росата.

— Чудесно, Сакс - похвали я Райм. - Откъде си го научи­ла? Не си спомням да съм ти го казвал.

— Напротив. Пише го в учебника ти по криминология. Дванайсета глава - „Хартия“.

Сакс слезе при водата и огледа малката лодка. Вътре ня­маше нищо.

— Джеси, би ли ме откарал на другия бряг? - помоли тя.

Той, разбира се, бе готов на драго сърце. Сакс се запита след колко ли време ще се осмели да я покани на кафе. Люси също се качи в лодката и тримата преминаха мълчаливо на другия бряг.

Там Сакс откри следи от обувките на Лидия и от едната маратонка и от босия крак на Гарет. Проследи ги в гората. Стигна до бараката, в която Ед Шефър бе нажилен от осите.

„Какво, по дяволите става тук?“ - помисли.

— За Бога, Райм, тук, изглежда, е метено!

Престъпниците често заличават следите си така.

— О, не - обади се Джеси Корн, - това е от хеликоптера.

— Хеликоптер ли?

— Ами да. Бърза помощ. За да откарат Ед.

— Завихрянето от витлата е заличило всички улики. Стандартната процедура е да се премести пострадалият далеч от местопрестъплението и чак тогава да се извози.

— Стандартна процедура ли? - сопна се Люси. - Съжаля­вам, но бяхме малко притеснени за Ед. Опитвахме се да му спасим живота, ако не си разбрала още.

Сакс не отговори. Влезе внимателно в бараката, за да не раздразни десетките оси, които бръмчаха около смачканото гнездо. Каквото и да беше видял полицай Шефър обаче, вече го нямаше, а хеликоптерът беше разместил горния слой на почвата, така че нямаше смисъл да се взимат проби.

— Да се връщаме в лабораторията - каза Сакс.

Тъкмо бяха стигнали до брега, когато зад тях се чу шумо­лене и от храстите излезе някакъв човек.

Джеси Корн и Сакс моментално насочиха оръжия към него. Натрапникът застина, вдигна ръце и замига изненада­но. Сакс имаше чувството, че го познава отнякъде. Беше едър, с брада, косата му бе вързана на опашка. Носеше дънки, сива фланелка, дънкова риза и тежки обувки.

Къде ли го бе виждала?

Сети се едва когато Джеси го нарече по име.

— Рич!

Беше единият от тримата, които бяха видели сутринта пред шерифството. Рич Кюлбо - малко необичайно име. Сакс си спомни как тримата плъзнаха очи по тялото ѝ, лекото през­рение, с което изгледаха Том; затова задържа оръжието на­сочено към натрапника по-дълго, отколкото ако беше някой друг. След това бавно го свали, пусна предпазителя и го прибра в кобура.

— Извинявайте - каза Кюлбо. - Не исках да ви стряскам. Здрасти, Джеси.

— Тук е извършено престъпление - изсъска Сакс.

— Кой е там? - прозвуча гласът на Райм в радиостанцията.

Сакс се обърна настрани и зашепна в микрофона:

— Един от онези типове, които видяхме на влизане в ше­рифството.

— Имаме работа, Рич - смъмри го Джеси. - Не можеш ли да се мотаеш другаде?

— Нямам намерение да ви преча - успокои го Кюлбо, - но както всички останали, искам да се пробвам за хилядарката.

— Каква хилядарка?

— По дяволите - прошепна Сакс в микрофона, - обявили са награда, Райм.

— О, не. Само това ни липсваше!