— Преди това трябва да ви направим някои изследвания - продължи тя. - Насрочили сме ги за вдругиден. Освен това ще се наложи да попълните сума ти формуляри и въпросници. - Погледна Сакс: - Вие ли сте пълномощникът му?
— Аз - обади се Том. - Аз съм упълномощен да подписвам вместо него.
— Добре. Изчакайте, моля. Сега ще донеса документите.
Сакс последва лекарката навън. Райм я чу да казва:
— Докторе, има ли...
После вратата се затвори.
— Това е заговор - измърмори криминологът. - Наговарят се зад гърба ми.
— Тя се тревожи за теб - отбеляза Том.
— „Тревожела“ се. Тази жена кара с двеста километра в час и води престрелки из Южен Бронкс! На мен само ще ми инжектират няколко акулски клетки.
— Знаеш какво искам да кажа.
Райм тръсна нервно глава. Погледна към ъгъла на кабинета, където на метален статив бе поставен гръбначен стълб (най-вероятно истински). Изглеждаше прекалено крехък, за да издържи такова сложно нещо като човешко тяло.
Духна в тръбичката на контролното устройство и количката се завъртя към вратата. Присви очи, сякаш се опитваше да погледне през стената!
— Какво толкова обсъждат! - измърмори. Погледна заплашително Том: - Ти знаеш ли? Криеш ли нещо от мен?
— Линкълн...
В този момент вратата се отвори и на прага се появи Сакс. Зад нея вървеше висок, слаб мъж с полицейска униформа.
— Имаш гости - каза мрачно тя.
Непознатият свали шапката си и кимна. Погледна Райм в очите (за разлика от повечето хора, които при първа среща гледаха тялото на паралитика), но бързо насочи вниманието си към гръбначния стълб в ъгъла на кабинета. После отново се обърна към криминолога:
— Господин Райм, аз съм Джим Бел, братовчед на Роланд Бел. Той ми каза, че сте в града, и аз веднага тръгнах от Танърс Корнър.
Роланд работеше в Нюйоркското полицейско управление и беше участвал в няколко разследвания заедно с Райм. В момента бе партньор на Лон Селито, стар приятел на криминолога. Роланд му беше дал адресите на някои роднини в Северна Каролина, в случай че има нужда от помощ. Джим Бел бе един от тях. Парализираният погледна към вратата, надявайки се доктор Уивър да го избави от тази нежелана среща, и каза разсеяно:
— Приятно ми е да се запознаем.
Бел се усмихна смутено:
— Всъщност, опасявам се, че запознанството ни няма да ви е много приятно.
Посетителят наистина приличаше на братовчед си.
Същата стройна фигура, същите дълги ръце, оредялата коса, непринуденото държание. Беше малко по-мургав и с малко по-груби черти на лицето. Вероятно прекарваше много време сред природата. Бел се настани на един стол до Том.
— В голямо затруднение сме, господин Райм - каза направо.
— Наричайте ме Линкълн.
— Хайде - подкани го Сакс. - Разкажете му, каквото разказахте на мен.
Райм я погледна хладно. От три минути се познаваше с новодошлия, а вече се бяха съюзили срещу него!
— Аз съм шериф на окръг Пакенок. Намира се на трийсетина километра на изток оттук. Изникна един проблем и аз си спомних какво ми е говорил братовчед ми за вас; много добри неща...
Райм кимна нервно - знак, че не му се слушат ласкателства.
„Къде е тази проклета лекарка? - мислеше си той. - Сега ли ги печата тези формуляри? Да не би и тя да е в заговора?“
— Та значи, този проблем... Чудя се дали няма да се съгласите да ни отделите малко време.
Райм се изсмя сухо:
— Предстои ми операция.
— Знам много добре. В никакъв случай не искам да ви преча. Мислех си, само за няколко часа... Няма да ни отнеме повече, надявам се. Разполагаме с основните неща за една криминологична лаборатория, но повечето изследвания се извършват в Елизабет Сити, най-близкото управление на щатската полиция, или в Роли. Резултатите се бавят със седмици. Сега обаче нямаме толкова време. В най-добрия случай имаме няколко часа.
— За какво?
— За да открием две отвлечени момичета.
— Отвличанията са работа на федералните. Обадете се на ФБР.
— Не си спомням изобщо федерален агент да е идвал в окръга, освен при акцията срещу нелегалното производство на алкохол. Докато дойдат, момичетата ще са мъртви.
— Разкажете какво е станало - подкани го Сакс.
Беше възприела характерното си загрижено изражение за най-голямо неудоволствие на Райм.
— Вчера едно момче от гимназията бе убито, а една студентка - отвлечена. Тази сутрин извършителят се върнал и отвлякъл друго момиче - обясни шерифът. Лицето му помръкна: - Заложил капан и един от заместниците ми пострада сериозно. Сега лежи в кома.
— Родителите на момичетата богати ли са? - попита Сакс. - Има ли искане за откуп?
„Логични въпроси - домиели си Райм. - Само че - ако е започнало разследване.” Той обаче нямаше никакво желание да се занимава с такова нещо.
Сакс все така се правеше, че не забелязва намръщената му физиономия.
— О, не е за пари. - Шерифът понижи глас: - Причините са сексуални. Момчето е арестувано няколко пъти за опипване на момичета и веднъж за мастурбиране на обществено място.
